Лора Лазар - Веселото гробище

След трикратно обикаляне около гроба Вампора остави димящото кандило настрани и грабна права лопата. Балабана го последва.

- Откъм главата да почнем! - нареди кметът.

- Ами яйцето? - попита Балабана.

- Хвърли го!

Горският се наведе, грабна го и го хвърли към храстите. Траян инстинктивно се наведе, но яйцето падна встрани от него. И тогава се сети, че той днес счупи едно... Кой е сложил ново яйце на Прокълнатия гроб? Отново погледна натам.

- Когато изровим наполовина пръстта, забиваш пръта! -продължи Вампора.

- Ами ако ни изненада, докато копаем?

- Забиваш пръта право в сърцето му!

- Дали ще го улуча?

- Ще, ще... - успокои го Вампора. - Да копаем, докато не е съмнало!

Двамата едри мъже хваната лопатите и започнаха от противоположни посоки да копаят гроба.

- Не хвърляй пръстта надалеч! - отново нареди кметът. -После не можем я събра!

Продължиха мълчаливо да копаят. Сплитките чесън им пречеха, защото се увиваха я около ръцете им, я около лопатата, но никой от двамата не посмя да махне плетеницата от врата си. Първи спря за почивка Балабана.

- Не сме млади вече... - прошепна той.

- Още ставаме, не се оплаквай... - отвърна му Вампора, хвърляйки пръст настрани, но и той се подпря на лизгара.

Траян усети, че това е точният момент за неговата поява. Изправи се, разтвори храстите, пристъпи напред и извика:

- Искате ли помощ?

Само чу лек шум и после дулата на две пушки се допряха до гърдите му. Много са бързи, помисли си той! Направи опит да отстъпи, но Вампора мина зад гърба му и го подпря с дулото отзад.

- Какво правиш тук? - просъска в ухото му кметът.

- Сеир гледам - наперено отвърна Траян.

- Свърши се животът ти! - продължи със смразяващ глас Вампора.

- Няма да ме уплашите! - спокойно отвърна младежът.

- И лопата носиш - отбеляза кметът. - Защо ти е?

- Нали идвам на помощ! - изрепчи се Траян.

- Да го застрелям ли? - кротко попита Балабана.

- Нека първо си изкопае гроба и тогава...- отвърна на приятеля си Вампора, а после нареди на Траян:

- Копай!

- Нали затова съм тук - без да се впечатли, отговори младежът. Плю демонстративно на дланите си и отново грабна лизгара. - На крака ви идвам, дето се вика...

- Не искаме твоята помощ! - изръмжа кметът.

- Ами да си ходя тогава... - отвърна младежът, като отпусна надолу ръце.

- Няма къде да ходиш! Грабвай лопатата! - подпря го с приклада Вампора.

- Какво да търся в гроба? - Траян се престори на наивен глупак.

- Ти копай! - подметна и Балабана. - То само ще си покаже!

- Има ли съкровище поне?

- Има, има... - някак сговорчиво изрече Вампора. - Копай!

- Аз пък мислех, че вампир ще нанижем на копието... - ухили се Траян.

- Ей, Златоуста Бендо, какво е туй твойто изчадие! - провикна се Вампора.

- Така ли викате на баба? - засмя се Траян, като отхвърли първата пръст. - Харесва ми. Баба наистина е умница!

- Ама ти не си - промърмори кметът. - Копай!

- Копая. Не виждаш ли? - сопна се младежът.

- По-бързо!

- Багер да беше наел, щом искаш по-бързо.

Двамата кралевци се подпряха на автомобила, без да изпускат пушките от ръце. Прошепнаха си нещо, но Траян не ги чу.

- Къде си копал досега? - миролюбиво попита Вампора, оценявайки сръчността на младежа.

- На разкопки... Археологически разкопки...

- Е, и ние тук... правим археологически разкопки... - подметна кметът.

- Ясно ми е... - отвърна Траян. - Само се оглеждайте от време на време.

- Що?

- Да не ви захапе вампирът! Не мога да ви помогна тогава!

- Ти себе си пази! - подхвърли Вампора. - Ти си в гроба му!

- Аз съм съботник - изправи се Траян и ги погледна закачливо.

- Какво ще рече това? - попита пръв горският.

- Родените в събота деца могат не само да видят вампира, но и да го убият.

- Виждаш ли го? - прошепна Балабана и се огледа.

Вампора неволно го последва.

- Като се появи, ще ви предупредя - засмя се Траян.

- Важното е навреме да го сториш - едва сега се обади кметът.

- Как се казва вампирясалият труп?

- Не ти трябва да знаеш!

- Жена ли е, мъж ли е...

- И двете - неочаквано се обади Максим Балабана.

- Трай! - скара му се Вампора.

- Значи търсим две вампирски души?

- Само една е, да знаеш... - подхвърли кметът.

Траян остави лизгара, дръпна се настрани, извади цигарите и каза:

- Ваш ред е.

- Не сме се разбрали така! - провикна се кметът.

- Хич и не сме се разбирали! - отвърна му младежът, като запали цигарата си.

- Вампоре, наш ред е - съгласи се Балабана и хвана лопатата.

Кралевци отново застанаха от двете страни на гроба и започнаха да копаят. И тримата мълчаха. После отново се смениха, като копаеше само Траян. След известно време той излезе от дупката и каза: