Лора Лазар - Веселото гробище

- Не е това! Уплашена е до смърт! - поклати глава кметът и седна на пейката под Ружиния орех. - Тази нощ сънувала, че Коко влязал у нас и заръчал да отида на Калето.

- Да идем тогава!

- Не се връзвам на женски сънища!

- Явно Коко иска нещо да ни каже... - замисли се горският.

- Ако има нещо да ми каже, при мен да дойде! - напери се Вампора. - На сън, имам предвид - допълни той.

- Е, то ако е наяве...

- Значи и аз съм на оня свят - довърши кметът и неочаквано плю в пазвата си.

- Вие си бяхте по-близки... - отбеляза Балабана.

- Така е - потвърди Вампора. - Защо на жена ми ще взема ума?

Максим Балабана едва сега приседна на пейката.

- Ти не си ли на работа? - попита го кметът.

- Отложиха сечта.

- Времето е хубаво - вдигна поглед нагоре Вампора. - Нито едно облаче не се вижда.

- Ама мързелът на секачите е голям! - Горският рязко се изправи. - Да вървим!

- Къде? - изненада се приятелят му.

- Да се разходим към Калето - предложи отново Балабана.

- Няма как да стане!

- Да не те е страх?

- Обещах на жена си, че днес няма да доближавам Калето. Според нея сънят е знак, че там ще намеря смъртта си.

- Може и да е права... - поклати глава Балабана. - Жените по ги бива в тия работи... В магии вярват, на врачки ходят...

- Да вървим към кметството! - прекъсна го Вампора.

Тръгнаха под сянката на дуварите. Още зад ъгъла видяха няколко души да стоят от другата страна на кметството до стобора на Длъгнестия Ванко. Не ги познаха, защото плътната сянка на каменния зид скриваше лицата им. Едва когато Вампора и Балабана приближиха, се сетиха кои са чакащите - двете дъщери на Бончо Гладиатора заедно с мъжете си.

- Моите съболезнования! - тихо изрече Вампора, подавайки им последователно ръка.

Максим Балабана го последва. Помълчаха малко, а после по-голямата дъщеря тихо попита:

- Кога ще може да погребем татко?

- Когато полицията разреши - отвърна кротко Вампора.

- Да не би.... - започна втората дъщеря, но рязко млъкна.

- Не е убийство - разбра я кметът. - Полицаят каза, че щом е умрял сам, трябва да се провери...

- Какво има да се проверява! - ядоса се единият зет. - Работа ме чака!

- Ходете си тогава! - наежи се Вампора. - Сами ще погребем съученика си!

- Не може ли вие да попитате в полицията? - плахо се обади по-малката дъщеря.

С неохота Вампора набра телефона на Мишената, като се отдалечи от досадните роднини на Бончо Гладиатора. След малко се върна при тях и съобщи:

- Ще насрочим погребението за утре в единайсет часа.

- Не може ли по-рано? - попита отново същият зет.

- Ако ти изкопаеш гроба... - изгледа го кръвнишки Вампора.

Роднините на Бончо Гладиатора тихомълком се отдалечиха от кметството.

- Бързат да го погребат и да го забравят! - прошепна Максим Балабана.

- Бързат да разделят наследството! - Вампора се изплю по посока на роднинската група.

- А Стела кога ще я изпратим?

- Да изчакаме... Мишената така ми отговори.

- Да не би да са открили нещо?

- Кой да ми каже на мен! - извика възмутено кралевският кмет. - Не зачитат те местната власт!

Въпреки ранния час пред лечебницата чакаха неколцина старци. Засега бяха последни. Траян настани баба си на канапето, а той излезе навън. От време на време надзърташе вътре, но виждаше, че възрастната жена търпеливо чака реда си.

Тази сутрин той завари баба си, седнала на стола до прозореца. Ръцете й бяха на гърдите.

- Как си, бабче? - наведе се той и я целуна.

- Нещо ми прескача сърцето, чедо - отвърна баба Бенда, като пое дълбоко въздух.

- Да повикам ли доктора? - уплаши се Траян.

- Не, чедо... Ще ми мине...

Траян се огледа, видя, че старата жена не му е приготвила закуска, погледна към нея и изтръпна. Лицето й бе пребледняло и трудно си поемаше дъх.

- Да тръгваме, бабче - изрече той.

- Рано е. Докторът още не е отворил.

- Ще го чакаме там.

- Може да ми мине... - опъна се старицата.

- Ще чакаме пред медицинския пункт да ти мине - решително заяви Траян.

Неочаквано баба Бенда се изправи и сама тръгна към вратата. Внукът й я последва, прегърна я и бавно излязоха от къщата.

- Трябва да ти кажа тайната, преди да умра... - прошепна старицата.

- Няма да умираш! - скара й се той, но всъщност го беше страх.

- Ех, чедо... - погледна го ласкаво тя, а после направи опит да го успокои. - Не спах тази нощ... Може от това да е...

- Може.

Когато дойде техният ред, Траян се опита да влезе в лекарския кабинет, но баба Бенда го спря с ръка да изчака в приемната.

Той мълчаливо се съгласи и остана прав до вратата. След малко отвътре излезе медицинската сестра, огледа го и седна зад бюрото. Красавица, помисли си той. Тя бе червенокоса, с бяло лице и косо разположени сини очи. На фигурата й можеше да завиди елитна манекенка. Доколкото Траян можеше да прецени, годините на жената не бяха много повече от неговите. ......Погледна я право в очите, но тя не отклони поглед. Дори леко се усмихна, или на него така му се искаше.