Лора Лазар - Веселото гробище

- Това ли искаш? - изненада се младежът.

- Не. Но щеше да е по-романтично.

Траян не отговори, заслушан в шума от отдалечаващите се автомобили.

- Заминаха - въздъхна облекчено той, извади цигара и запали.

- Да вървим! - отново нареди Ели.

- Да изпуша цигарата... Може да се върнат - отговори той. Издиша дима и продължи: - Набери малко цветя.

- Защо?

- За да посетим гроба на баба ти, на дядо ти, на леля ти...

- Спри се! - разбра го момичето и се отдалечи.

Траян тъкмо загаси фаса в един дънер, когато Ели се върна с няколко стръка горски маргарити. Двамата мълчаливо прекосиха коларския път и спряха под Пеещата круша. Чановете се залюляха от преминаващия вятър и песента им се завъртя около двамата.

- Много яко! - възторжено извика младежът. - Кой ги е закачил? - посочи с ръка към пеещите чанове.

- За първи път ги виждам - удиви се Валерия.

- Явно има зли духове на гробището - продължи той. Пресегна се към един клон и го разлюля. Мелодичните звуци се понесоха отново около тях. - Може някой мъртвец да е вампирясал.

- Не ме плаши! - дръпна се Ели.

- Нима вярваш във вампири? Да не си чела оная вампирска поредица?

- За „Здрач“ ли става въпрос?

- Аха.

- Умрях от скука още в началото и я зарязах.

- А аз дори не съм я започвал. - Той изпъчи гърди и каза: - Но поне съм информиран. - Хвана момичето за ръката и продължи. - Накъде?

- Не знам точно къде е. Ще търсим.

Тръгнаха по алеята, която разделяше гробището. Четяха имената на покойниците и отминаваха.

- Виж! - неочаквано се спря Ели и посочи с ръка наляво. -Това трябва да е гробът на Коко Хлопката.

Приближиха се. Траян се наведе и грабна бучка пръст.

- Пръстта е съвсем рохка... - каза замислено той. - А погребението беше на другия ден след пристигането ми...

- Нали валя?

- Не е от бурята... Сякаш е разровен съвсем скоро...

- Тази нощ?

- Най-вероятно.

Ели се притисна към Траян.

- Коко е станал вампир... - прошепна тя. - Това ли мислиш?

- Глупости! - засмя се той. - Но някой е ровил из гроба.

- Защо му е да рови? Да не е луд? - Ели се огледа, но тишината наоколо я накара да почувства ускорения ритъм на сърцето й.

- Не знам - отвърна младежът. - Виж горските маргарити как се подават от пръстта! Били са поставени отгоре, а при разравянето на гроба повечето от тях са заринати с пръст.

- Прав си. Да се махаме!

- Не сме открили Прокълнатия гроб - напомни й Траян.

- Не ми се стои повече тук!

- Без паника! Обикаляме и тръгваме!

Траян я прегърна през рамене и продължиха обиколката из гробището. Тъкмо щяха да се откажат, когато съзряха самотния гроб.

- Този трябва да е! - посочи младежът, пусна момичето и с бързи крачки тръгна натам.

Ели на бегом го достигна.

- Това вече е интересно - наведе се надолу Траян, но не посегна към поставеното върху Прокълнатия гроб яйце. - Знаеш ли кой става вампир?

- Не искам да знам.

- Неоплаканият и неопят мъртвец... Явно за тази жена никой не е плакал... - продължи тихо Траян, а момичето се притисна към него. - Самоубийците също стават вампири...

- Мислиш, че е вампирясала?

- Може някой друг да го мисли... - каза Траян и посочи към хлътналата страна на Прокълнатия гроб. - Според народните вярвания, ако в гроба се яви дупка или хлътне, мъртвецът се е превърнал във вампир.

Той леко захапа ухото на момичето, тя се разпищя и се дръпна.

- Защо ме плашиш?

- Не исках - вдигна ръце Траян. - Погледни яйцето! - Той се наведе и счупи с крак яйцето върху гроба.

- Не трябваше да го правиш! - разтрепера се Валерия.

- Чупенето на яйце възпрепятства превръщането на мъртвеца във вампир.

- Дали ще помогне след толкова години?

- Ами ако яйцето символизира... - започна младежът, но не продължи.

- Какво?

- Космическото яйце - замисли се за миг Траян, а после бързо поклати глава. - Не, не! Не може да бъде!

Отдалеч видя светлината - процеждаше се на тънки ивици през гъстия храсталак. Явно го бяха изпреварили. Поколеба се за миг, но стисна здраво лизгара и продължи безшумно напред. Траян бе наясно, че замисленото от него е криминално деяние, но не можеше да се спре. Притаи се зад храстите, а в ноздрите му неочаквано нахлу миризмата на тамян. Вдигна глава нагоре, а луната закачливо му намигна от дъното на звездния кош. Изчака известно време и едва тогава надникна през листата.

От другата страна на лещака бе спряна нивата на Вампора с включени фарове. Светлината им осветяваше Прокълнатия гроб, около който обикаляха Максим Балабана и Вампора. Кралевският кмет с кандило в ръка рисуваше във въздуха кръст над гроба, а Балабана държеше метален прът. Около вратовете на двамата бяха завити сплитки чесън. От мястото си Траян не виждаше дали имат кръстчета на гърдите, но със сигурност ги носеха. Как иначе ще се справят с вампира! Траян съжали, че не е взел камера. Нощната програма на кралевци се очертаваше да бъде интересна.