Лора Лазар - Веселото гробище

- Искаш ли да питам мама? - скочи Валерия.

- Давай!

След пет минути тя се върна. Лицето й бе леко пребледняло, а очите сияеха с виолетов пламък.

- Да не си видяла привидение? - попита Траян и дори е изправи.

- Жената, която се е самоубила, е заровена встрани от гробището - бавно и някак тържествено произнесе момичето. - Мястото е наречено Прокълнатия гроб.

- Защо тази жена е прокълната? - озадачи се младежът.

- Не знам.

- Искаш ли да проверим? - стана рязко Траян.

- Какво?

- Прокълнатия гроб.

Линейката на „Спешна помощ“ и автомобилът на криминалистичната лаборатория потеглиха. Милко страхливо се озърташе до един храст, но Мишената му посочи с жест да се маха. Овчарят бавно се отдалечи по коларския път край гробището. Комисарят се приближи до Велизар Вампора и Максим Балабана и директно ги попита:

- Кой е любимият на Щурата Стела?

- Коко - отвърнаха едновременно двамата кралевци.

- Нали е мъртъв? - изненада се Мишената, защото очакваше да му споменат името на някой жив човек.

- Така е - отговори Вампора. - Тя... тяхната любов... Сложна беше.

- Така и не се събраха - допълни горският.

- Все се разминаваха... - продължи кметът.

- А друг да е обичал Стела? - намеси се Радо. - Тайна любов... Да е криел от другите любовта си към нея?

- Няма такива работи в село! - изрепчи се Вампора. - Всичко се знае!

- А и Стела не се задържаше дълго в Кралево - поясни Максим Балабана.

- Но последните години е била тук, нали?

- Така е - съгласи се кметът. - Но тя си обичаше Коко от малка... Не знам за друг мъж.

- И аз не знам... - обади се горският.

- Очаквахме, че на стари години ще се съберат, ама... Не им било писано... - продължи Вампора.

- Събраха се те... - поклати глава Балабана. - Събраха се, ама на оня свят...

- Добре - изрече Мишената. - Тогава кой е приготвил Стела за погребение? Кой е сложил цвете в ръцете й?

Двамата кралевци не отговориха, дори не се погледнаха.

- Някой от селото е, кмете - настоятелно каза комисарят.

- И ние така мислим, ама... Кой ще е? - безпомощно промълви Вампора.

- Ако се сетите... - подхвърли Радо.

- Знам - прекъсна го кметът. - Веднага ще ви позвъним.

Мишената и Радо се насочиха към полицейския автомобил, а двамата кралевци се качиха на кметския джип. Неочаквано Вампора се провикна:

- Господин комисар, трябва да провериш новия овчар. - Той забърка по джобовете си. - Ей сега ще ти дам данните му

- Спокойно, кмете - отвърна Донов. - Няма да забравя.

В този момент към тях се приближи Глухата Марина. Огледа се с невиждащи очи и се развика:

- Къде е чедото ми? Господи, къде е?

- Линейката я взе, како Марино - провикна се силно Вампора, но слезе от автомобила.

- Това е майката на Щурата Стела - поясни Максим Балабана на полицаите. - Не чува добре - и също излезе от колата.

Вампора и Балабана пресрещнаха жената и се опитаха да я спрат, но тя с отскубна от тях, падна на земята и занарежда:

- Убиха те, чедо, убиха те... И пушката ти откраднаха... Как да дойда сега при теб? Да опустеят дано!

- Наистина - прошепна Вампора. - Пушката на Стела я няма!

- Може старицата да не я е видяла - предположи Мишената.

- Стела никога не излиза без пушката си - отсече кралевският кмет.

Мишената и Радо се дръпнаха настрани.

- У когото е пушката... - започна Мишената.

- Той е убиецът - довърши Радо.

Максим Балабана и Велизар Вампора ги чуха и се спогледаха.

Преди да е пъхне в автомобила, Мишената по навик се огледа. Стори му се, че от близкия лещак проблясна светлина. Слънчево зайче, помисли си той и влезе в колата.

Не позна.

- Пуши ми се - изпъшка Траян.

- Чакай да тръгнат - прошепна му Ели.

Двамата се бяха скрили зад един храст и наблюдаваха крадешком събитията на гробището.

- Свали си очилата! - нареди момичето.

- Защо? - попита Траян, но все пак изпълни заповедта.

- Якият полицай гледа насам - поясни Ели.

- Професионална деформация. Оглежда се за опасност.

- И така да е, ще ни открие.

- Нищо нередно не вършим.

- Да бе! Само избягах от вкъщи! И то без да се обадя дори на мама!

- Не се брои! Пълнолетна си.

- Ами ако съм отвлечена? - закачи го Валерия.

- Отричам до зареждането на пушките - изпъчи гърди Траян.

- А после?

- Падам на колене и моля за милост - театрално изрече младежът.

- Хм. Мислех, че ще завършиш по друг начин - завъртя очи Ели.

- Падам на колене и... - захили се Траян, а после добави: -Не се сещам.

- Сещаш се, сещаш се...