Лора Лазар - Веселото гробище

- Ами Пеещата круша? - сети се отново Бончо Гладиатора

Някой иска да ни изкара акъла - обобщи Вампора. - Няма как да стане!

- Един от нас е - предположи Бончо Гладиатора и наведе надолу глава. - Никой друг не знае тайната.

- Млък! - изрева кметът. Помълча малко и уверено каза. - Не е това, което си мислим!

Останалите го погледнаха с плаха надежда.

- Адриан Мазачо не е от нас, а и при него нещата не са наред - отговори на неизречения им въпрос Вампора.

- Да не го плашим и него - предложи Максим Балабана, а другите само кимнаха.

- Кога точно започна всичко? - промълви Бончо Гладиатора.

- Всичко започна от смъртта на Коко... - проплака отново Стела.

Кралевци не разбраха, че целият им разговор се подслушваше.

- Не може да седим и да чакаме! - решително каза Вампора.

- Да ни избият един по един - продължи мисълта му Бончо Гладиатора.

- Нямах предвид това - смутолеви кметът, защото и на него му мина тази мисъл през съзнанието.

- Вампора е прав - обади се и Щурата Стела. - Полицията нищо няма да направи!

- Ако си признаем престъплението... - започна старият учител.

- Няма как да стане! - прекъсна го Вампора. - И не сме извършили престъпление!

- Раздадохме правосъдие - намеси се Максим Балабана.

- И аз така мислех тогава... Историческа справедливост... - Бончо Гладиатора страхливо се огледа. - Ама сега ни се връща...

- Трябва отнякъде да започнем - предложи Стела.

- От дините? - сети се горският.

- Прав си, Балабане - каза Вампора. - Все някой от селото ще е видял кой носи дини насам-натам! - Кметът се провикна към кръчмаря: - Мазачо, някой да е продавал дини из село?

- Скоро не е минавал Тодор Кросното - отговори кръчмарят.

- Не е вярно! - неочаквано се обади Траян. - Баба Бенда днес е купила огромна диня.

- Да вървим! - изправи се Вампора.

Останалите взеха пушките си и го последваха навън.

Още зад първия завой усетиха плахи стъпки зад тях. Сякаш някой се промъкваше, но не искаше те да разберат, че ги следва. Без да се наговарят, кралевци се притаиха в плътната сянка на Ружиния орех. Когато човекът се показа зад ъгъла, те само насочиха напред пушките, чиито цеви се показаха изпод сянката на дървото и проблеснаха на лунната светлина.

- Не стреляйте! - обади се Траян. - Аз съм Траян, Софиянеца - допълни той.

- Защо се мъкнеш подире ни? - попита го кметът.

- Отивам си.

- Бързо заряза Приказната Ели - недоволно изрече Щурата Стела.

- Приказната Ели - усмихна се младежът. - Отива й.

- Не говори! Върви пред нас! - нареди Вампора.

Траян се промуши през пушките, тръгна по стръмната улица, но не издържа и попита:

- Защо й викате Приказната Ели?

- Питай нея! - обади се отново Стела.

- А какво е проклятието на Прокълната къща? - отново попита той.

В отговор чу шума на зареждащи се зад него пушки.

- Попитай още веднъж и си дотук! - изръмжа Вампора.

- Тайни имате, а? - иронично каза Траян.

- Да не искаш утре да си ходиш? - попита го Стела.

- Нали бях от „вашите“? - ухили се младежът.

- Какво вълче е отгледала баба Бенда! - не се сдържа и Бончо Гладиатора.

- Вълче, ама единак! - обади се Максим Балабана. - Не може да ни се опре!

- Раснал на дължина, но не и на акъл - подметна Щурата Стела.

- За разлика от теб - върна й го Траян.

Всички се разсмяха на наглостта на младото пале. В Кралево никой не смееше да им противоречи, особено ако бяха заедно. Сега се зарадваха на опърничавостта на младия човек. Отдавна не беше им се случвало.

- Ще поврещи малко, па ще кротне и той - обади се отново Щурата Стела.

- Не ми се вярва - каза старият учител. - Някой си остават овни цял живот.

- Все пак семката му е читава - вметна и Балабана.

- Стоп! - твърдо каза Траян, обърна се към тях и продължи: - Много е лесно така! Четирима с пушки срещу мен!

- Такива са правилата! - твърдо изговори кметът и допълни: - Кралевският закон.

- Сега чуйте моите правила - сериозно отвърна младежът. - Който иска да се подиграва с мен, утре го чакам при чешмата на Елия.

- На дуел ли? - изсмя се Вампора.

- Ще се биеш с нас? - изсмя се и Балабана, излъчвайки гърди.

- Има и друг начин да ви победя - загадъчно отвърна Траян.

- Ще ти нашаря задника със сачми! - обади се отново Вампора. - Цял месец ще лежиш по корем!

- От опит ли го знаеш? - засмя се младежът.

- Спомняте ли си... - започна Бончо Гладиатора.

- Млък! - изкрещя Вампора, защото всички кралевци знаеха случката с по погрешка надупчения задник на един секач. - Не се бъркай в нашите работи! - отсече кметът.