Лора Лазар - Веселото гробище

- А кой от вас пуши?

- Никой - отвърнаха по войнишки двамата мъже.

- А кой от селото пуши такива цигари? - Мишената почти навря в лицата им намерения фас.

Мъжете поогледаха фаса, спогледаха се, но нищо не отговориха.

Звездите танцуваха валс над Кралево. Поне така си помисли Траян, поглеждайки нагоре. Трепкаха с мека светлина и образуваха неясно сияние над селото. Някои звездици минаваха по улиците, галеха стоборите на къщите и отново се издигаха нагоре.

- Невероятна красота! - прошепна Траян и дори се спря. - Сякаш Кралево се слива със вселената.

- Тук винаги е така - отвърна му Валерия. - През всеки сезон.

- Магия! - възхити се отново младежът. - Светлините, които преминават по улиците, приличат на носещи се звезди...

- Романтик! Да не ти се надява човек - обади се Вампора, който вървеше пред тях.

- Не са звезди, а светулки, Софиянецо - засмя се Валерия.

- Ели, по жътва са светулките... - поправи я Вампора. - Не знам какво свети из село... Май е по-надолу... Светлините идват откъм ниското... - Кметът се обърна назад към младежа: - Ти виждал ли си изобщо светулки?

Траян не отговори. Вампора продължи:

- Софиянеца, а? Става...

- Какво? - обади се наежено младежът.

- Сега всички така ще ти викат в село - обясни му Валерия.

- А ако не искам?

- Никой не те пита - изръмжа Вампора и спокойно продължи: - Все пак си наше момче.

- Не разбирам... - поклати глава Траян.

- Ако в Кралево нямаш прякор, значи не си от нашите - обади се и Максим Балабана.

- А твоят прякор как е? - попита той Валерия.

- Друг път - притесни се тя.

- Значи вече съм от вашите? - На Траян му се стори, че порасна с още два пръста.

- Засега... - отговори уклончиво кметът. - Храбро се държа днес!

- Даже нагло - вметна отново Максим Балабана.

- Нека да е храбро - намеси се умолително Валерия.

- Става - отговориха едновременно двамата възрастни мъже.

В покрайнините на селото ги чакаха Щурата Стела и Бончо Гладиатора. Направиха път на полицаите и едва тогава Стела се приближи до кмета.

- Вампоре - тихо каза тя, - трябва да поговорим!

- Не сега, Стеле! - бързо отвърна кметът. Посочи с глава към полицаите. - Първо да изпратим пришълците!

- Ще ви чакаме при Мазачо - предложи дребната жена и двамата с Бончо Гладиатора свиха в една от кривите улици.

Траян и Валерия решиха да се обадят на баба Бенда, за да не се тревожи за закъснението на внука си.

Когато останалите пристигнаха пред кметството, линейката я нямаше. Полицаите се натовариха на двата автомобила и преди да потеглят, Вампора извика:

- Чакам бързи резултати, господин комисар!

- Аз съм бързак, кмете - отвърна Мишената и потегли.

- Да вървим в кръчмата! - нареди кметът и по навик погледна към ниското. - Няма как да стане! - изрева той.

- Светулки, а? - проследи погледа му горският.

- Няма как да стане! - повтори изумен Вампора. - Да вървим натам!

- Ами ако са духовете на умрелите? - предположи Балабана.

- Отдалеч ще надзърнем.

Двамата се натовариха на джипа и след пет минути бяха на гробището. Още върху първия паметник видяха издълбана на шарки диня, а отвътре сияше с плаха светлина свещичка. Огледаха се. Върху всеки гроб бе закачен подобен фенер. Отвсякъде им се хилеха светещи човечета.

- Кой уби Димо? - тропна с ръка по масата Вампора. - Останалото са щуротии!

Седяха в кръчмата на Мазачо. На другия край Валерия и Траян си бъбреха. Момичето от време на време ставаше, за да помогне на баща си, а младежът драскаше с химикал върху бяла салфетка. Адриан Мазачо бе зад плота и отдалеч наблюдаваше съселяните си, но не се обиди, че не го поканиха на тяхната маса. Не беше от тяхната компания.

- Може и Коко да е убит - промълви Стела.

- Там всичко е точно - изгледа я накриво кметът.

- По документи... - каза отново тя. - Ами топката на гроба му?

- Странни неща стават напоследък... - обади се плахо Бончо Гладиатора.

- Щуротии някакви! - прекъсна го Вампора.

- Но нямат обяснение - това е важното! - твърдо изрече Стела. - Никой не си признава, никой... - запъна се тя.

- Никой не се смее... - продължи Бончо.

- Точно така, Бончо - съгласи се и Максим Балабана. - Кой е закичил тази вечер гробовете със светещи дини?

- Ако Коко беше жив... - промълви Щурата Стела.

- Престани! - ядоса се Вампора, отпи от чашата с ракия и вече спокойно продължи: - Нека сега всеки разкаже какво го яде отвътре.

- Страхът ни ръфа отвътре - отвърна Стела.

- И при мен е така - прошепна старият учител.