Лора Лазар - Веселото гробище

- А как тогава ще разкриете убиеца, който броди из село? - застреля ги Траян.

- Ти какво знаеш? - приближи се заплашително към него Вампора.

- Нищо не знам - нехайно отвърна младежът. - Нали съм млад и зелен? Но може някоя свежа идея да мине оттук - посочи с пръст главата си.

Бяха пристигнали пред дома на баба Бенда. В този момент тя излезе пред портата и попита:

- С кого се караш, чедо?

- С никого, бабче - отвърна бързо Траян, прегръщайки несръчно възрастната жена. - Споделяме си селските тайни с тукашните... - навреме се спря, защото щеше да изрече „бабаити“.

- Лельо Бендо - обърна се към нея Вампора, - откъде купи динята?

- Даде ми я новият съсед - и тя посочи към двора на Прокълнатата къща.

- Дали има още?

- Цяло ремарке докара сутринта - отвърна старата жена.

- Да вървим! - извика Вампора и се насочи към Прокълнатата къща. - Съвсем ми излезе от ума тоз пришълец! - тихо сподели той с останалите.

- Не го ли провери? - прошепна Бончо Гладиатора.

- Съвсем го забравих!

Нахълтаха в двора на пришълеца. Имотът вече не приличаше на прокълнато от хората място, имаше някакви промени, но в тъмното не можаха да ги преценят. Вампора се приближи до вратата и почука с юмрук. Не се чу шум отвътре.

- Отваряй! - извика на висок глас той.

- Той замина - обади се някъде зад тях баба Бенда.

Максим Балабана се приближи до кмета и заедно натиснаха вратата, докато изскочи от пантите.

- Нахлуване с взлом - обади се зад тях Траян.

Не му обърнаха внимание. Влязоха вътре и светнаха. Пришълецът го нямаше. Само в едната стая откриха няколко дребни дини. А около тях имаше огромен леген, пълен догоре с динени изрезки.

- Пипнахме го! - изръмжа Вампора.

Чифт очи блещукаха в близкия храсталак, а от стомаха на човека извираше беззвучен смях.

Велизар Вампора заспа едва на разсъмване. Мислите му образуваха черна река, в която се давеше, а брегът изглеждаше толкова далеч, че той не можеше да се добере до него. Димо и Коко бягаха покрай водата, махаха му с ръка, но не смееха да се потопят в дълбокия въртоп. Него течението го отнасяше надолу към водите на Водопада, които образуваха черна пазва, поглъщаща скалите. Трябваше да оцелее, за да разбере откъде идва опасността...

Думкане по дървената порта прекъсна кошмара му и Вампора мъчително се надигна. Жена му я нямаше, а часовникът показваше вече седем. Той се провикна през отворения прозорец:

- Идвам!

След десетина минути бе готов. Отвори външната врата и в двора влязоха Щурата Стела, Максим Балабана и Бончо Гладиатора. И тримата носеха пушките си.

- Станало ли е нещо? - тревожно попита кметът.

- Освен убийството на Димо ли? - подхвърли Стела, сякаш говореше на идиот.

- Помислих, че още нещо...

- Откъде ще започнем? - обади се и горският.

- Чакайте да си събера мислите! - повиши глас Вампора. - Не съм мигнал тази нощ!

- И ние - отвърна Стела.

- Трябва да бия камбаната... - сети се Вампора. - Да идем да я закачим!

- А гробът на Димо?

- Нека ни го върнат, пък тогава... - отговори кметът, влезе в дома си и взе пушката си.

Четиримата не срещнаха никого по улицата, докато вървяха към кметството. Вампора влезе вътре, само изпъшка и извика приятелите си. Всичко в стаята изглеждаше наред и те учудено го погледнаха.

- Някой е върнал стола ми, а е откраднал отново камбаната - обясни им той.

- Да си признаем, Вампоре... - едва успя да прошепне Бончо Гадиатора.

- Не си го и помисляй! - изрева Вампора. - На стари години да ставам за резил!

- Никога не е късно... - обади се Стела.

- Аз ще отричам до гроб! - високомерно изрече кметът.

- Как ще кажем на хората за Димо? - попита Максим Балабана.

В този момент чуха плах звън.

- Камбаната! - извикаха едновременно.

Излязоха от кметството и с бързи крачки тръгнаха към параклиса. Наоколо бе пусто и тихо. Чуваха само жуженето на пчелите.

- Изпокриха се хората - обади се Щурата Стела. - Не се чува никакъв шум из село...

- Убиец броди из Кралево... Как да не ги е страх? - плахо подметна Бончо Гладиатора.

- Може да не е местен - направи опит да ги успокои Вампора, но и сам не си вярваше.

- Балабане, а ако е някой от секачите?

- Не ми се вярва... Горският участък е далеч от Лудата мечка - отвърна той.

- Всеки трябва да подозираме - изрече Вампора.

- А ако убиецът е един от нас? - подметна мрачно Щурата Стела.

Четиримата се спряха и се погледнаха в очите. Никой не извърна поглед, нито наведе глава надолу.

- Ако е един от нас, значи е настъпил краят на света - отговори Вампора.