Лора Лазар - Веселото гробище

- За кокошките... - Той й подаде легена.

- Влез, Милко - покани го Бенда.

Мъжът се поколеба, но последва старицата. Остави легена от вътрешната страна на вратата и тихо попита:

- Не те ли е страх от мен?

Бенда се обърна назад, погледна право в очите съседа си; той наведе глава. Макар че избягна погледа й, тя попита:

- Ти ли уби Димо?

- Не знам кой е той... - гузно измънка Милко.

- Така си и мислех - отвърна уверено жената.

- Ония няма да ме оставят на мира, нали? - попита тъжно мъжът, гледайки в земята.

- Не знам още... - колебливо отвърна старицата.

- Защо са им потрябвали динени кори, а? - измъчено попита той.

- Не са те. Някой е издълбал дините като фенери и ги е закачил на гробището...

- Като деца правехме така... - отвърна Милко.

- И тук има непораснали деца... Имаше... - замисли се за миг Бенда, но поклати глава и продължи. - Седни под лозницата, аз ей сега... - не довърши тя и влезе в къщата.

Милко се огледа набързо, но не мръдна от мястото си. След малко Бенда излезе с поднос на ръце.

- Защо не седна?

- Аз бързам... - неубедително изрече мъжът.

- Първо хапни, а после работи!

Бенда му подаде парче домашна баница и Милко машинално го взе. Приседна на пейката под лозницата, отхапа парче и с пълни уста прошепна:

- Не съм ял домашна баница, откакто... - не довърши той, а очите му се насълзиха.

- Откакто жена ти те напусна? - предположи Бенда.

- Откакто я убих - промълви мъжът.

- И как разбра, че е вълк, а не куче? - попита Мишената експерта.

- Тънкости на занаята - отвърна самодоволно Гатев.

- Обясни и на нас, непросветените - продължи комисарят.

- Много е сложно, Мишена!

В този момент в стаята влязоха Марин Косев, експертът по дактилоскопия, и Иван Тенев, фотографът. Носеха проявените снимки от пещерата.

- Кой ще започне? - обърна се към тях Донов.

- Изводите са общи - отвърна Косев. - Няма пръстови отпечатъци.

- На хора поне - многозначително вметна фотографът.

- Но върху парафина се забелязват следи - продължи експертът по дактилоскопия.

- От вълк - прекъсна го нетърпеливо Мишената.

- Гатев, ако не бяхме ти казали... - поклати глава Косев.

- Как разбрахте, че е вълк, а не куче? - този път попита Радо.

- Аз ще обясня - отговори експертът по дактилоскопия. - Вижте тези снимки! - и той постави на бюрото две фотографии.

Мишената и Радо се надвесиха над тях, но нищо не видяха.

- Погледнете тук и тук - посочи с пръст експертът. - Това са почти съвършени парафинови отпечатъци от лапи... Много са широки за куче, което ни наведе на мисълта, че са от вълк...

- А ако е едро куче? - попита младият полицай.

- Не е - отвърнаха едновременно експертите.

- На вълка лапите са завити навътре, което му позволява да бяга с по-бърза скорост от кучето... Виж ей тук! - Марин Косев се обърна към комисаря и посочи с пръст една от фотографиите.

- Не виждам нищо, но ще ви повярвам - изрече Мишената.

- Открихме и няколко косъма, които недвусмислено показват вълчата порода на звяра - обади се отново Гатев.

- Кой ще гледа вълк в пещера? - попита комисарят.

- Може самият овчар да го е хванал... - предположи Радо.

- За да му пази стадото, а? - прекъсна го Донов.

Пушкарите, както ги наричаше Бенда, нахлуха разгневени в двора й.

- Няма го! - извика от вратата Велизар Вампора. - Само да ми падне!

- Не го вини него - отвърна старата жена.

Още щом ги видя, Милко се пъхна под пейката. Кралевци го забелязаха и насочиха пушките си към пришълеца. Баба Бенда застана пред него и каза:

- Свалете пушките! Плашите го...

- Излез оттам, страхливецо! - изръмжа кметът, но все пак свали пушката.

Останалите го последваха, но се наредиха в кръг около заподозрения. Милко се измъкна изпод пейката, застана мирно и промълви:

- Не съм виновен. Не бях аз...

- Ти откъде знаеш какво ще те питам? - извика Вампора.

- Той преди малко се прибра - защити го старата жена. - Не знае какво е ставало по село...

- Откъде се прибра? - попита кметът.

- Донесох още багаж - прошепна Милко. - Ходих чак до...

- Не е той, Вампоре - прошепна му Максим Балабана. - Виж го как трепери само!

- Като изтърван заек от ловджийска мешка - допълни и Бончо Гладиатора.

- На теб прилича - обърна се към него Щурата Стела.

Никой не се засмя, дори самата Стела. Запътиха се към портата, но гласът на баба Бенда ги спря:

- Кмете, кога ще намериш овчар? Вирка ме подлуди вече.

В отговор козата извиси глас откъм сайванта.

- Не ми е до това сега! - изръмжа Вампора, обърна се назад и на свой ред попита. - Кой ще иска да стане овчар? На кого му се разхожда из баирите?