Лора Лазар - Веселото гробище

- Пазиш ли я?

- Не, разбира се.

- А откъде знаеш легендата?

- От Бончо Гладиатора. Надписът е намерен през трийсетте години и е вграден в чешмата.

- Трябва да я прочета и аз.

- Винаги съм мечтала някой да ме обича така, като е била обичана Елия - промълви момичето.

Траян прегърна Валерия и този път тя не се отдръпна. Потърси устните й, които сами се отвориха.

Неочаквано иззад чешмата се чу хлопатар. Ели рязко отскочи от Траян, погледна към чешмата и затрепери.

- Какво става? - обърна се назад младежът.

Той видя приказен козел със златни рога и копита, току-що изскочил от детска илюстрация. Магията го плени. Козелът поклати глава и изчезна в гората.

- Приказен козел - каза на глас Траян и едва тогава отново се обърна към момичето. - Уплаши ли се?

- Това беше Краля, козела на Коко Хлопката... А зад него беше той... - не довърши момичето.

- Кой? - попита настоятелно Траян.

- Видях го, видях го... - само въртеше глава Валерия.

Траян изтича към гората, но никого не откри. Когато се върна при чешмата, Валерия беше изчезнала.

Отдалеч видяха, че пред кметството бе спрял полицейски автомобил. От него излязоха Мишената и Радо.

- Кмете, ще черпиш ли? - провикна се Мишената.

- Откри ли убиеца? - начумерено му отвърна Вампора.

- Открих - самодоволно отговори полицаят.

- Кой е, мамка му? - не се сдържа дори и Максим Балабана.

- Димо Гетов е убит от вълк. Прегризал му е гърлото - обяви комисарят. - Ето съдебната експертиза на доктор Моренов - подаде той лист на кмета.

- Няма как да стане! - поклати недоверчиво с глава Вампора, но пое листа и набързо прочете написаното.

- Експертите са категорични - обади се и Радо.

- Кучешките и вълчи зъби са еднакво разположени - подметна Бончо Гладиатора.

- Има и други следи - обясни отново младият полицай.

- Кой е гледал вълк в пещерата? - попита Мишената. - Как мислите?

- Това да не е куче, да не е мечка... - обади се и Щурата Стела.

- Вълкът, ако попадне в капан, прегризва крака си и бяга -каза кметът. - Как ще стои кротко в пещерата?

- Може да е бил на верига - предположи младият полицай.

- Все пак имаше циментирана халка зад Трона.

- Но къде е веригата? - продължи комисарят.

Кралевци само повдигнаха рамене.

- Няма как да стане! - поклати отново глава Вампора. - Димо имаше турска овчарка, която лесно ще подуши вълчи следи. Нали знаете, че такова куче може да пребори вълк! -

- Ако не са глутница - обади се и Стела.

- Къде е кучето на овчаря? - попита Радо.

- Някой го отрови същия ден - отвърна кметът.

- Този, който е отровил кучето, не е искал да се разбере, че отглежда вълк в пещерата - направи извод Мишената.

- Но на кого му е притрябвал вълк? - попита Максим Балабана.

- Вижте сега нашата версия - кротко започна комисарят. - Някой от вас е скрил вълка в пещерата...

- Не е от нашите хора - бързо се обади Вампора.

- Няма да споря - махна с ръка Мишената. - Овчарят случайно е попаднал в пещерата, а вълкът се е нахвърлил отгоре му и го е убил... После е дошъл другият човек, видял е нещастието и е...

- Ако беше някой от нас, веднага щеше да го застреля - категорично изрече Щурата Стела.

- Стела е права - подкрепи я Вампора.

- Как ще освободиш вълк, убил човек? - изуми се Максим Балабана.

- Според нас човекът, който е гледал вълк в пещерата, е пушил такива цигари - изрече Радо и извади от джоба си един пакет.

Кралевци се дръпнаха назад.

- Кой е той? - изрече заплашително Мишената, когато видя реакцията на селяните.

- Няма как да стане! - отговори Вампора. - Само Коко Хлопката пушеше такива цигари.

- Къде е той сега? - продължи Мишената.

- На гробището - някак ядно отвърна Щурата Стела. - Погребахме го преди пет дни.

Траян нахлу в кръчмата запъхтян и се огледа. Адриан Мазачо бе седнал на масата до плота и драскаше върху един лист.

- Валерия тук ли е? - попита младежът.

Кръчмарят пъргаво се изправи, доближи се до Траян и го хвана с една ръка за гушата

- Какво си й направил? - изсъска неочаквано по-възрастният мъж.

- Нищо - изшептя бързо младежът, направи опит да се отскубне, но не успя.

- Защо тогава не е на себе си?

- Заради козела - с усилие изрече той.

- Какъв козел?

- Златен...

- Да не сте ровили на Калето?

Траян само завъртя глава, за да отрече.

- Вампора ще те закопае някъде! - закани се кръчмарят и леко разхлаби хватката си, за да може младежът да поеме дъх.

- Татко, пусни Траян! - извика Валерия откъм двора и на бегом влезе в кръчмата.