Лора Лазар - Веселото гробище

Погледнаха нагоре и видяха, че камбаната отново бе на мястото си. Дори въжето й се спускаше надолу. Вампора машинално се протегна и го залюля. Утробата на камбаната изригна с мощни и жални звуци.

Почакаха около двайсетина минути, но никой не се присъедини към тях. Кралевци вече знаеха за убийството на Димо. И се страхуваха да излязат иззад каменните стобори.

- Шефе, скучаеш - каза Радо на Мишената.

- Как позна? - незаинтересовано запита комисарят.

- Не си изпил дори първото кафе, а аз ти донесох второ.

Всеки в областната дирекция знаеше, че когато Мишената работи по някой случай, поглъща огромни количества кафе. Дозите кофеин значително намаляваха при професионално затишие.

- А ти да не би да работиш? - изсумтя Донов.

- Написах протокола - отговори младежът. - Ще го четеш ли?

- Не.

- Защо?

- Не е интересен.

- Не може всеки случай да е свързан със сериен убиец... - поклати глава Радо.

- Поне убиецът да беше интелигентен - промърмори Мишената.

- Не сме го открили още, така че не бързай с изводите.

- Сигурно някой гений е заклал селския овчар, а?

- Искаш да кажеш, че убиецът е местен човек - предположи младият полицай.

- Лудата мечка все още не е включена в списъка на стоте национални туристически обекта.

- Но защо точно в пещерата? - попита на свой ред Радо. - Димо Гетов е живеел сам. Оградите на къщите приличат на бойници на замък... Ако някой хлътне в двора, няма кой да го види...

- Може убиецът да е определил среща на овчаря в пещерата - предположи комисарят.

- Това навежда на мисълта за предварителен замисъл.

- Да, но убийството с нож прилича повече на престъпление от гняв.

- Не забравяй, че убиецът се е скрил зад Трона... - напомни му Радо.

- Значи овчарят го е изненадал неочаквано.

- Каква тайна може да се скрие в една пещера?

- Злато? - предположи Радо.

- Местните щяха да го открият преди векове - махна с ръка Мишената. - А и какви тайни може да знае един овчар?

- Селските - засмя се младежът.

- То пък едни тайни! - разсмя се искрено Донов. - Кой коя ощипал на младини... Коя не пуснала на Еди-кой си преди трийсет години. Повечето са старци...

- А ако е дело на сенилен старец? Вече може и да не помни за убийството...

- Кметът си познава хората... Щеше да каже, ако има такъв човек в Кралево.

- А ако е някой от преминаващите оттам туристи? - сети се Радо.

- И ще припка чак до Лудата мечка? - погледна го присмехулно комисарят.

- Прав си... Не става...

- Провери ли за кого остава наследството на овчаря?

- Още не съм... - промърмори младият полицай.

- Какво чакаш тогава? Работи! - нареди Мишената, изправи се до отворения прозорец и се надвеси надолу.

- Да не се търколиш? - погледна го изненадано Радо.

- Навеждам се надолу, за да изпратя Големия шеф... - обърна се назад комисарят.

- Пак ли отива до Голямото село?

- Вероятно. Колкото и метани да прави пред министъра, все му лъсва некадърния задник!

- Шефе - бързо каза Радо, - вземи! - и той подхвърли пакет носни кърпички на Донов.

Мишената ги улови и погледна въпросително към Радо.

- Помахай с кърпичка на изпроводяк! - разсмя се младежът. - Големия шеф ще оцени жеста ти.

- Ще ти извия врата, юнако! - засмя се и Мишената.

- За какво се смеете? - попита ги Христо Гатев, който тъкмо бе отворил вратата на кабинета.

- Тайни, Гатев - бързо отговори комисарят. - Наши тайни.

- Е, тогава аз няма да споделя моите - изхили се химикът и направи опит да се върне назад.

- Нещо интересно? - скочи изведнъж Радо, като взе от ръцете на Гатев папката с експертните заключения.

- Казвай направо! - обърна се към експерта Донов.

- Няма да повярвате! - разпери ръце Гатев. - Фашкиите от пещерата се оказаха от Canis lupus... - загадъчно изрече той и млъкна.

С две крачки Мишената се приближи до Гатев и изръмжа:

- Ще ти извия врата! Говори разбрано!

Гатев отстъпи леко назад и тържествено заяви:

- Някой е отглеждал вълк в пещерата.

Бенда видя завръщането на пришълеца Милко. Дано Вампора да не го е усетил още! Бе убедена, че нейният съсед го нямаше, когато по надгробните паметници са били закачени издълбаните дини. Но как да убеди кралевските чешити, че този път грешат!

Тя излезе навън, за да полее цветята и ако се наложи - да защити съседа си от обвиненията на Вампора. Оттук не виждаше какво става в двора на съседа, но щеше да чуе, ако се появят пушкарите.

Плахо тропане по дървената врата я накара да остави лейката. С бавни стъпки тя се приближи и отвори портата. Отвън стоеше Милко, а в ръцете си държеше огромен леген с повехнали парчета диня.