Лора Лазар - Веселото гробище

- Ти си луда жена! - развика се кметът.

- По-тихо - прекъсна го Балабана.

- Луда съм! Затова ми викате Щурата Стела - тихо изрече дребната жена, избърза напред и пое пред останалите.

Групичката с тъжния товар тръгна нагоре по склона, окървавен от последните отблясъци на залязващото слънце.

- Юнаци, огледайте сега наоколо! - нареди Донов.

- Шефе - обади се Радо, - около каменния стол има стопен парафин.

- Трона му викат - каза комисарят.

- Наистина прилича на царски трон - замисли се Радо.

- Христо, ти си! - Мишената се обърна към химика Христо Гатев. - Събери проби за анализ.

- Знам си работата - отвърна Гатев. - Познай за какви неща си мисля сега!

- Наясно съм - отговори троснато комисарят, защото химикът постоянно говореше за действителните си или мними завоевания над женския пол.

- И на теб ти се прииска, а? - изправи се Гатев и сложи в торбичка част от изстърган парафин. - Секс върху царски трон! - замечтано прошепна химикът. - А ако са две? Едната...

- Стига! - прекъсна го Мишената. - Фантазирай в банята!

- Трябва да я запомня тази пещера. - Той изобщо не се впечатли от възмущението на Донов.

- Шефе, виж какво има тук! - извика Радо.

От задната страна на Трона имаше циментова замазка, от която се подаваше желязна халка. Миришеше на урина навсякъде и имаше купчинка изпражнения.

- Гатев - извика Мишената, - и отзад има работа за теб.

- И отзад, и отпред - все ми е наред!

- Някой път ще го удуша - прошепна Мишената на Радо.

- Аз ще държа единия край на въжето - отвърна му също шепнешком Радо.

- Чух ви, но не ми пука! - жизнерадостно каза Гатев, после въздъхна престорено и продължи: - Не разбирате вие живота...

- Наври си носа в лайната и ще угасиш страстта си - злорадо изговори комисарят.

- Кучешки лайна - спокойно изрече химикът и взе проба от тях. - А! Тук има фас... - Гатев прибра и него в найлонова торбичка.

- Подай ми фаса! - нареди Донов.

- Заповядайте, мистър Холмс - престорено сервилно изговори химикът и подаде торбичката. - Колко висок е убиецът?

- Нисък е бил - неочаквано се обади Радо.

- Вместо Шерлок Холмс отговори доктор Уотсън - избърбори Гатев.

Мишената с усилие се овладя, за да не цапардоса химика. Обърна се към Марин Косев, експертът по дактилоскопия, който до момента се шляеше наоколо и го попита:

- Марине, ще можеш ли отнякъде да смъкнеш отпечатъци?

- Ще опитам - от халката, по парафина...

- Юнако, ние излизаме навън - нареди той на партньора си.

- Разбирам те напълно - засмя се Радо.

Излязоха от пещерата и поеха дълбоко въздух. Смрачяваше се и бе захладняло. Отдалечиха се от останалите и Мишената попита:

- Защо каза, че убиецът е нисък?

- Димо Гетов усеща, че някой се крие в пещерата. Надниква зад Трона и неочаквано убиецът му нанася удар в гръкляна. От долу на горе.

- Не е задължително да е нисък. Ако се криеш, няма да стои изправен, нали?

- Прав си. Но убитият ми се видя висок...

- Да, но се навежда, за да види какво има зад трона...

- Стига! Да прислушаме кралевци!

Мишената и Радо се приближиха към групата от Кралево. Комисарят попита:

- Кои от вас гледат животни?

- Всички - учудено отвърна Вампора. - Почти всички... - поправи се той.

- А да знаете някой да е гледал кучето си в пещерата?

- Няма как да стане! - отговори с висок глас Вампора.

- Добре - успокои го Мишената. - Сега влезте вие вътре и разгледайте пещерата.

Само Валерия отказа. Траян се поколеба, но закуцука след останалите мъже. Експертите бяха привършили работа и излязоха навън.

- Има ли нещо наоколо, което да е ново? Да не е на мястото си? - попита ги отново Мишената.

- Мирише на пикня - изсумтя Балабана. - Кучешка пикня.

Вампора само кимна, съгласен със съученика си.

- Аз не мога да твърдя каквото и да било - обади се Траян. - Днес за първи път бях тук.

- Какво е това зад трона? - надникна отзад Вампора и извика с ръка Балабана.

Двамата кралевци се наведоха надолу.

- Кой е обезобразил пещерата? - развика се кметът. - Ще му извия врата, само да го намеря!

- Кажи и на мен - обади се Мишената.

- Виж! Халка в цимент! Що за поразия! - крещеше кметът.

- Откога не сте идвали тук? - попита ги Радо.

Максим Балабана и Велизар Вампора се спогледаха.

- Не помня - отвърна кметът.

- И аз - обади се Балабана.

- Приблизително поне? - попита отново младият полицай.

- От началото на лятото май... - направи опит да си спомни Вампора.

- Аз това лято ходя в другия край на землището - каза и горският.