Лора Лазар - Веселото гробище

- Димооо - провикна се тя. - Димооо....

Никой не й отговори. Надникна в двете стаи, но овчарят не беше се върнал. Тогава кой е завързал Краля? Огледа се уплашено и отново излезе на улицата. Трябваше да вземе пушката си, трябваше да вземе...

Телефонът й прозвъня. Стела го извади от джоба си, изслуша съобщението и затвори. После се облегна на близкия стобор, свлече се надолу и тихо заплака. Дъждът я обгърна и се сля със сълзите й.

Комисар Михаил Донов, по-известен като Мишената, затвори телефона и впери поглед в партньора си - Радослав Ангелов.

Двамата мъже работеха заедно от няколко години и добре се познаваха, въпреки че бяха толкова различни. Мишената наближаваше четиридесетте, едър, с неодялани черти, припрян, мнителен, дори безцеремонен. Радо бе на двайсет и седем години, определяха го като хубавеца на Областната дирекция, въпреки че не му вървеше много-много с жените. В очите на Мишената най-ценното качество на младежа бе търпението, особено когато трябваше да озаптява шефа си. Двамата се допълваха, вярваха на преценките на другия и затова постигаха успехи, с които малцина в системата могат да се похвалят.

- Думай направо, шефе! - не се стърпя Радо.

- Труп в Лудата мечка - намръщено отговори комисарят.

- Не я знам тази кръчма.

- Не знам дали има такава кръчма - отговори Мишената и скочи пъргаво от мястото си, отвори вратата и през рамо каза:

- Обади се на колегите от лабораторията!

- И какво да им кажа? - изправи се и Радо.

- Да си вземат чифт туристически обувки, храна и вода... - Комисарят неочаквано се върна назад.

- На поход ли ще ходим? - изненада се младежът и неволно погледна към новите си обувки, наведе се и избърза с ръка праха от кожата.

- Не се конти! - сряза го шефът му. - Изтичай до вас и обуй стари маратонки. Да не забравиш якето!

- Шефе, кажи ми нормално какво става - спокойно изрече Радо.

Мишената процеди през зъби:

- Местният овчар е заклан от някой селски идиот в пещерата Лудата мечка. Намира се в землището на село Кралево.

- Битово убийство, така ли?

- Предполагам.

Радо се приближи към картата на областта и възкликна:

- Кралево е в Балкана.

- Почти на върха на Големия баир е. Досега няма сигнали дори за кражба, а днес - труп! - ядоса се Мишената.

Радо седна на бюрото си, порови се из нета и прочете:

- О-хоо! Селото има сайт. Туристически маршрути до Водопада, чешмата на Елия... Население според последното преброяване - петстотин шестдесет и седем жители.

- Вече са петстотин шестдесет и шест.

- Не са много...

- Ако убиецът е сред тях...

- Е, не вярвам някой случайно да е налетял на селския овчар из баирите.

- Знае ли човек... - каза любимата си реплика комисарят, когато не бе сигурен в дадено твърдение. - Кралево се посещава и от туристи. Село за чудо и приказ! - плесна с ръце Мишената, видя недоверчия поглед на партньора си и продължи: - Сам ще видиш!

- Кмет на селото - Велизар Вампоров, пети мандат - продължи да чете от екрана младият мъж. - Лелеее! Пети мандат. Познаваш ли го?

- Голям балканджия! - отвърна Мишената. - Дори на лов ходи с риза и вратовръзка. Представяш ли си?

- И не е луд?

- Точен е. Когато го попитах преди време защо ходи официално облечен на лов, ми отвърна: „Въпрос на стил, господин комисар.“

- Не мога да повярвам!

- Кралево е пълно с чудаци. Има един зевзек...

- Шефе, Лудата мечка е на шест километра от селото - прекъсна го Радо.

- Нали затова ти казах да обуеш удобни обувки!

Комисарят се спря на рамката на вратата и нареди:

- След половин час всички да са долу!

- А ти? - Радо посочи с поглед велурените обувки на шефа си.

- Аз отивам за кафе!

Вече три часа седяха пред пещерата и мълчаха. Бурята отдавна премина и отстъпи място на слънцето, което приличаше на ухилен презрял портокал, надничащ любопитно над хълма Еленица.

- Пуши ми се - не издържа Траян и погледна умолително двамата мъже.

- Не се трови! Дишай чист въздух! - посъветва го Вампора.

Въздухът трептеше и носеше аромата на горска шума, диви гъби и колендро. Траян веднага би усетил омайния му дъх, ако ситуацията бе друга.

- Вампоре, да му развържа ръцете, а? - прошепна Максим Балабана. - Няма къде да иде.

- На твоя отговорност... Но само ръцете - промърмори кметът, който стоеше пред входа на пещерата. - Да пуши! Да се трови, щом иска! - изрече той на висок глас, без да погледне момчето.

Максим Балабана се приближи до Траян, провери примката около краката на момчето и с ловко движение сряза въжето около китките му. Младежът разтри охлузеното по кожата, запали цигара и каза: