Лора Лазар - Веселото гробище

Валерия свали раничката от гърба си, извади ловджийски нож и се огледа.

- Ще ме колиш ли? - направи опит да се пошегува момчето.

- Още не. Не си достатъчно угоен от баба Бенда - отвърна замислено момичето и се отдалечи по посока на някакъв храсталак.

Траян отново седна на земята. Намокри дънките си, но не му пукаше. Погледна нагоре. Черният облак ги преследваше. Приличаше на разярен бик, който с муцуната си докосва билото на планината. Капките дъжд се удряха в листата и клоните на дърветата, отскачаха от тях и отново се удряха, по-ниско и по-ниско, докато стигнат земята. В гората бурята не се усещаше толкова силно, спирана от разкривените и масивни стволове на вековните букови дървета. На Траян му заприличаха на яки гренадири, които с мощни гърди спираха гюллетата на природата.

След малко Валерия се върна при него. Бе издялкала клон така, че Траян да може да ходи, като се подпира на него.

- На кол ли ще ме набучиш? - засмя се той.

- Сега не е сезонът на чеверметата - отвърна сериозно тя, но после се засмя. - Кльощав си още, казах ти!

- Имах предвид гетите - замисли се Траян. - Когато искали да помолят за нещо бог Залмоксис, му изпращали пратеник.

- Какво общо има това с тоягата? - подаде му я тя.

Траян бавно се изправи, пристъпи леко напред и каза:

- Става.

- Кажи за гетите и кола - напомни му тя.

- А, да! - кимна с глава младежът. - Ти върви напред, но не много бързо!

- Ще тичкам даже, а ти разказвай на висок глас!

- Траките избирали един от тях да представи молбите им пред Залмоксис. Казвали поръченията си, после набучвали пратеника на три кола и така го изпращали.

- Ужас!

- За тях ужасът настъпвал, ако пратеникът не издъхнел веднага. Ами ако Залмоксис не е чул молбите им?

- Да не искаш да ми кажеш, че повтаряли?

- Ако се наложи...

- Варвари!

- Не, не! Просто траките считали, че пратеникът е щастливец, защото преди тях се е докоснал до вечността и е станал безсмъртен.

- Сега се сетих! Когато погребвали някого, се радвали...

- А когато се роди дете, плачели - допълни Траян.

- Обърната ценностна система - със сериозен тон отбеляза момичето.

- В сравнение с нашата - също сериозно отговори историкът. - Това не означава, че ние сме правите.

- Стигнахме! - Валерия посочи с ръка напред.

Траян забеляза тесния процеп към пещерата и реши отново да се пошегува:

- Ще успея ли да мина през официалния вход?

- Ако си грешен едва ли - засмя се момичето.

- Зависи от ценностната система.

Той се подпря на тояжката и несигурно каза:

- Не трябва ли да проверим за зверове, прилепи и вещици?

- Какво предлагаш? - погледна го с присвити очи Валерия.

- Да опушим дупката и ако до няколко минути нищо не излезе оттам, тогава да влезем.

- Софиянецо, Софиянецо... - поклати с глава тя и смело се пъхна през процепа на пещерата.

Траян закуцука след нея, оглеждайки се във всички посоки. И тогава чу жалния писък на момичето отвътре.

Бурята ги застигна още при Темното езеро. Клоните на дърветата аха да докоснат водите, но вятърът се провираше под тях и те се изправяха мъчително нагоре до следващата танцова стъпка на немирника. Водите на езерото бяха почернели от оглеждащите се в тях буреносни облаци и се люшкаха насам-натам. Още нямаше гръмотевици и затова двамата мъже вървяха спокойно под дърветата.

Велизар Вампора успя да убеди Максим Балабана, че по-важно е да открият Димо Вълкобореца, отколкото горският да пропусне един работен ден. Балабана тъкмо бе стигнал до Бълхарника, когато му се обади Вампора да се върне назад и да го чака на баира зад боровата гора.

- Видя ли, че познах - обърна се към съученика си Вампора.

- Пиши го и днес дъждовен ден.

- Позна - кротко отвърна Максим Балабана, като оправи дъждобрана си. - Ще се прибираме ли?

- Няма как да стане!

- Димо вече може да се е върнал.

- Не е - убедено изрече кметът. - Оставих Щурата Стела пред дома му. Щеше да се обади, ако се е прибрал.

- Вампоре, а ти ли оставяш пред нас по един оранжев конус? - сети се изведнъж Балабана.

- Какъв конус? - изненада се кметът.

- От онези, дето слагат по пътищата при ремонт.

- Скоро не чакай ремонт! - махна с ръка Вампора. Обърна се към Балабана, който вървеше след него и попита: - Къде го намираш този конус?

- Пред портата. Оня ден едва не се спънах в него, днес - пак имаше конус...

- Щуротии някакви! Не ми се мисли за глупости сега!

- Ами ако не са глупости? Ако някой иска нещо да ни каже? - промълви горският.