Лора Лазар - Веселото гробище

- А Коко Хлопката кой е?

- Човекът, който днес погребахме - намръщи се Бенда.

- Не искаш да говориш за него.

- Чоглаво ми е.

Двамата замълчаха. Отвън отново се чу лаят на Велко.

- Кучето защо се казва Велко? - попита Траян.

- На кмета го кръстих - Велизар Вампоров, Велко.

- Няма ли кметът да те прогони от селото?

- Няма - засмя се старата жена. - Като Велко е - лае, но не хапе. В селото се разнася такава приказка: „Ако не вярваш на Хлопката, питай Вампора.“

- И двамата са лъжци, така ли?

- Само Коко Хлопката... Иначе и двамата са отявлени чешити, ама всичко им прощаваш... - въздъхна старата жена.

- Кажи за Прокълнатата къща - примоли се Траян.

- Не искам и ти да сънуваш кошмари.

- Ясно. Селото има много тайни.

Към три следобяд в кръчмата, където се състоя поменът за Коко Хлопката, бяха останали само неколцина. Глухата Марина придремваше в единия край. Валерия, Адриан Мазачо и жена му шетаха около тях, за да подредят кръчмата за довечера.

- Ели - провикна се Вампора към момичето, - какво значи епитафия?

- Надгробен надпис - отвърна Валерия, минавайки с купища чинии покрай тях.

- Защо питаш нея? - начумери се Бончо Гладиатора! - И аз знам. гробище

- Надгробен надпис - повтори кметът, без да обърне внимание на реакцията на приятеля си. - Коко иска на гроба му да сложим следната епитафия: „Спря да пуши и умря.“

- Откъде знаеш? - попита го Бончо Гладиатора, като леко подскочи от стола.

- Знам всичко, което става в селото - високомерно отвърна Вампора.

- Коко не е спрял цигарите - озадачи се Максим Балабана.

- Да не мислиш, че още пуши? - ядоса се кметът. - Утре сигурно цигарен дим ще излиза от гроба.

- Вампоре, не говори глупости! - скастри го Стела.

Изведнъж Димо Вълкобореца се разсмя. Останалите го погледнаха учудено. Той им обясни:

- Спомняте ли си онзи надпис в кметството? „Тук не се пуши.“

- А Коко беше написал под него: „Пуши се. Пробвах.“ - усмихна се за първи път Стела. - Какъв подпис беше завъртял отдолу, а?

- Колкото пъти слагах надписа, толкова пъти Коко го надраскваше - засмя се и Вампора. - Няколко нощи стоях в кметството да го дебна, а той намираше момент, когато аз не съм вътре, за да го напише. Накрая се отказах.

- Ами случаят с Краля? - обади се Максим Балабана.

Всички се засмяха. Адриан Мазачо ги чу и приседна при тях. Той попита:

- Какво е станало?

- Не помниш ли? - изненада се Бончо Гладиатора.

- Не знам за коя история се смеете.

- Вампоре, аз ще я разкажа! - Бончо Гладиатора припряно спря с ръка кмета. - Празнувахме рождения ден на Стела. Тежка вечер, много вино се изпи тогава. А на другия ден Коко беше обещал на един познат да ходи с него на лов за глигани към Стара речка. Влязъл Коко в обора, взел синджира на Царски, тръгнал към автомобила и задърпал кучето да влезе вътре. Дърпал, дърпал, а пустото куче не ще да влезе в колата. Ядосал се Коко, наврял се вътре, взел пушката и решил да удари Царски с приклада. Когато се извъртял, що да види - вместо Царски, Коко отвързал Краля.

- Как се качва козел в кола! - добави кметът.

Адриан Мазачо се разсмя, а Щурата Стела подхвърли:

- Сигурно Коко сам е измислил тази история.

- Защо пък ще си измисля? - напери се Вампора.

- За да преброи глупаците около него!

- Стело, днес си много странна!

- Не ме мисли! - отвърна му тя.

Настъпи неловко мълчание. Стела и Вампора на няколко пъти кръстосваха погледи и извръщаха един от друг глави.

- Изгубих Краля - изведнъж си призна Димо Вълкобореца.

- Къде? - попита го Бончо Гладиатора.

- Не знам - повдигна рамене овчарят. - Цяла нощ го търсих из чукаците.

- Може да се е прибрал - предположи Стела.

- Ще проверя у Коко - неволно каза Вампора и бързо се поправи. - Но кой ще му отвори? А и Коко го няма вече... - въздъхна кметът.

Отляха капка от чашите на земята и мълчаливо отпиха.

- Бончо, помниш ли котката? - обърна се неочаквано Максим Балабана към съученика си.

- Голям резил брах тогава! - поклати глава Бончо Гладиатора.

- Сега аз не я знам тази история - каза Стела.

- Сигурно е било по времето, когато препускаше с конете си по състезания - отговори й Балабана.

- И аз така мисля - отвърна Вампора. - Поне двайсетина години минаха оттогава.

- Разказвай! - нареди му Щурата Стела.

- Бяхме на лов - започна Вампора. - Преди да тръгнем, Коко Хлопката хваща една котка, пъха я в заешка кожа, слага я в раницата и по време на лова изведнъж я пуска пред Бончо.

- Гледам аз странен заек пред себе си... С дълга опашка - прекъсна го Бончо Гладиатора. - Докато се прицеля, котката се качи на близкото дърво и замяука.