Джон Апдайк - Заека богат

— Ти никъде не искаше да ходиш само с мен.

— Разбира се, че исках. Бяхме уплашени. А и имахме Поконос, където да ходим.

— Мислех си, май ще оставим Нелсън и Пру точно навреме.

— Забрави. Като гледам как се беше вкопчила в Нелсън, ще се вкопчи и в бебето до края на януари. До Свети Валентин.

— Струва ми се гадно. А и ще оставим Нелсън сам във фирмата с прекалено много отговорности.

— Нали това искаше. Сега си го получи. Какво може да се случи? Джейк и Руди ще се навъртат. Мани ще си ръководи неговата част.

Цигарата й проблясва още веднъж и след това я изгася, с онова непохватно, драскащо движение, което винаги го е вбесявало. Мрази да използва пепелника в королата, мирише с дни наред дори след като го е изпразнил. Тя въздиша:

— Някак ми се иска да заминем само ние, щом трябва да заминаваме.

— Нямаме връзки. Уеб ги има, ходил е там и по-рано. Мисля, че ходи много преди Синди, с предишните си съпруги.

— Нямам нищо против Уеб — признава тя, — той е мил. Но ако трябва да съм честна, мога да мина и без Харисънови.

— Мислех, че Рони ти е слабост.

— На теб.

— Мразя го — казва Заека.

— Харесваш го. С цялата му вулгарност. Напомня ти за баскетболните дни. Както и да е, не е само той. Телма ме притеснява.

— Защо? Тя е такава мишка.

— Мисля, че е много привързана към теб.

— Никога не съм забелязал. Как е възможно? — Стои настрана от темата за Синди, защото най-вероятно ще издаде всичко.

Опитва се отново да извика в съзнанието си онези снимки, но те вече избледняват. Как само телата им изглеждаха златисти като на богове.

Дженис казва изненадващо сковано:

— Е, не знам какво си мислиш, че ще се случи там, но няма да има нещо по̀ така. Твърде сме стари, Хари.

Един пикап с високите си ярки фарове кара опасно близо зад тях и го заслепява, след това профучава, чуват се хиляди подигравателни гласове.

— Пияниците са наизлезли — казва той, за да смени темата.

— Какво всъщност прави там горе в банята толкова дълго? — пита тя.

Той отговаря благопристойно:

— Чаках да се случи нещо, което не се случи.

— О, повърна ли?

— Натам бях тръгнал. Поне така мислех. От брендито. Затова минах на бира.

Синди до такава степен е обсебила мислите му, че той не може да проумее защо жена му пропуска да я спомене. Сигурно е умишлено. Всичкото това духане, Господи! Ето ти противозачатъчни. Бели струйки противозачатъчно напират, биват поглъщани; онези дребни кръгли зъби и здравите ниски бебешки венци, които се виждат, когато се смее. Уеб отпред и той отзад, на Хари му е все едно. Рони държи фотоапарата. Членът му отново се пробужда, отново е в живота му и когато завива по Сентрал стрийт, воланът докосва подутия му връх през плата. Дженис би оценила това, ако успее да го качи до спалнята им в този вид.

Но мислите й са твърде далеч от секса, защото когато тръгват надолу през триъгълниците, разпръсната между колоните светлина по продължение на „Уилбър“, тя казва:

— Бедният Нелсън, изглеждаше толкова млад, когато заминаваше с жена си, не мислиш ли?

Този град, който познават толкова добре, всеки бордюр, всеки пожарен кран, всяка пощенска кутия, отстъпва пред тях като воал, къщите му са тъмни, техните фарове — насочени нагоре.

— Даа — съгласява се той. — Човек се чуди, понякога се чудя — чува как гласът му продължава — колко ли ужасно изкривяваме децата си?

— Направили сме, каквото сме могли — изрича твърдо Дженис. Звучи като майка си. — Не сме Бог.

— Никой не е — казва Заека и сам се изплашва.

Заложниците бяха взети. Нелсън работеше в „Спрингър Мотърс“ вече от пет седмици. Тереза е бременна в седмия месец и е огромна колкото цяла къща, къща в къщата, прелива от гащеризона за бременни с надпис „Спандекс“ отпред и старите тениски, които баща му й даде да носи. Когато отива в банята по коридора на горния етаж, тялото й блокира светлината на лампите, а когато се опитва да помогне в кухнята, чупи по някоя чиния. Понеже вече са пет човека, използват скъпия китайски порцелан, който мама Спрингър държи в скрина, и чинията, която Пру счупи, беше от него. Въпреки че маминка не каза нищо, вратът й се изпъстри с червени петна и всички ясно разбраха, че тази чиния й е много скъпа, като онези нещица, по които старите жени изпитват привързаност. Тя непрекъснато повтаряше как двамата с Фред били купили този сервиз от „Крол“ преди петдесет години, още когато по Уайзър стрийт на всеки седем минути минавали трамваи и Брюър бил едно отвратително горещо място за живеене.