Джон Апдайк - Заека богат

Това, което Нелсън не може да понася в Пру, е, че пърди. И когато лежи по гръб в леглото, тъй като не може да спи по корем, хърка. Един лек, но ритмичен хриптящ звук, от който не може да се абстрахира, докато лежи в предната стая, а уличните светлини пълзят по щорите и колите ръмжат по улицата. Липсва му старата му тиха стая в задната част на къщата. Чуди се дали Пру има така наречената „девиация на носната преграда“. Преди да се оженят не беше забелязал, че ноздрите й са различни — едната е по-тясна от другата, като че ли тесният й, остър и гърбав нос, изпъстрен с лунички, е бил притиснат от едната страна, докато хрущялът му е бил още мек. Освен това непрекъснато иска да си ляга рано, веднага след вечеря, когато трафикът отвън е най-натоварен, а той умира да излезе, да се отбие за една бира в „Лейд Бек“ или просто да се разходи до кръчмата на шосе 422, за да види новите лица след клаустрофобичния си ден във фирмата, където е трябвало да се съобразява с баща си. Той обаче се връща вкъщи и отново трябва да се съобразява с баща си, докато голямата му глава оглежда тавана, а глупавият му провлечен глас се произнася по всеки въпрос, ако има кой да го слуша. Баща му непрекъснато го унижава, гледа го нервно с онази тъжна усмивчица, която значи: „Аз ли казах това?“, когато си мисли, че е казал нещо забавно. Проблемът на баща му е, че прекалено дълго е живял в харем, а майка му и баба му са правили всичко за него. Той става злобен всеки път, когато около него се навърта друг възрастен мъж, освен Чарли, който умира пред очите му, или пък ония тъпанари, с които играе голф. Явно никой на света, освен Нелсън не съзнава колко гаден е Хари С. Енгстръм в действителност и понякога му иде да се разкрещи от напрежение. Баща му се перчи из къщата, огромен, космат и хитър, двойно по-едър от сина си, който се влачи след него и се чуди как да не изглежда лош. Баща му вече не иска да изглежда като лошо момче. Навремето едно от нещата, за които човек можеше да му се възхищава, беше, че не му пукаше как изглежда и какво ще си помислят съседите, когато прибра Скийтър например. Той притежаваше някаква неясна лудешка вяра в себе си, останала му от баскетбола или от детството му, когато е бил всеобщият любимец и е можел да казва на хората: „Майната ви!“. Сега тази искра е угаснала и след нея на плещите на Нелсън е останал един огромен мъртвец. Опитва се да обясни това на Пру и тя го слуша, но не може да го разбере.

В Кент тя беше стройна, изправена и пъргава, а страхотната й дълга рижа коса беше прибрана на гладък кок или се спускаше по раменете й, сякаш беше изгладена. Когато се срещаха в пет часа в новата част на „Рокуел“, той се чувстваше някак по-значим от самия факт, че е един нищо и никакъв студент, но извежда тази работеща жена, година по-голяма от него, далеч от пишещите машини и папки, и хладната ярка светлина. По онова време административните кабинети му се струваха част от небето в света на истинския бизнес, което висеше над тунелите с класни стаи, през които се провираше всеки ден. Пру нямаше фалшиви разбирания, не споменаваше имената на разни велики мъртъвци, говореше само за живота си сега, за филми и плочи, за телевизия и ежедневните интриги в работата, за това кой се е разплакал и кой е бил предложен за повишение от деканите. Една от секретарките се чукаше с шефа си, въпреки че не го харесваше особено, просто от безразличие към собствения си живот и тяло, и Нелсън развълнувано си мислеше, че това спокойно можеше да е Пру. Животът в Пенсилвания беше доста суров и тук хората се отпускаха и правеха каквото им хрумнеше. Той харесваше небрежната й суровост и начина, по който се разхождаше до него с непукистко изражение, ухаеща на парфюм и някакъв по-нежен аромат, който се разнасяше от дрехите й, докато вървяха под дърветата. В Кент непрекъснато спореха за тези дървета, както и за гимнастическите салони в студентския комплекс, и най-голямата университетска автобусна система в света. Всичките тези глупости се правеха, за да накарат хората да забравят, че единствената слава, за която щатът Кент някога можеше да претендира, е 4 май 1970 година, когато гвардейците са стреляли от Бланкет Хил. Що се отнася до Нелсън, трябвало е да застрелят онези тъпаци. Когато през 1977 година се вдигаше шум около Тент Сити 22 22 През 1977 г. при студентски размирици полицията разрушава градчето от палатки и арестува 193 активисти. — Б.пр. , той си стоеше в общежитието. Тогава още не познаваше Пру, Чак след време, докато пиеше коктейли „Уайт Рашън“ в един от баровете по Уотър стрийт, тя му разказваше за ужасите на собственото си детство, за побоищата и яростта, и необяснимите продължителни отсъствия на баща си, за странното поведение на сестрите си, когато достигнали сексуална зрялост и започнали да срутват къщата. Неговите разкази направо бледнееха на фона на тези истории. Пру го караше да се чувства добре със самия себе си.