Фриц Лейбер - Мечове и черна магия

Сам по себе си този неестествен ъгъл им оказа такова въздействие, като че ли се бе преобърнала цялата вселена.

Оранжевото сияние озаряваше килимите, странно нашарени тук-таме с черни петна, големи около педя, грижливо подредените по-рано свещи, пръснати под лавиците, заедно с някои от бурканите и емайлираните кутийки, и преди всичко — две черни, ниски, неравни, продълговати купчинки, едната край камината, другата наполовина върху златната кушетка, наполовина в подножието й.

От всяка купчинка в Мишелова и Фафрд се взираха безброй чифтове мънички, доста раздалечени, червени като въгленчета очички.

Върху дебело застлания с килими под от другата страна на камината имаше сребриста паяжина — падналата сребърна клетка, но в нея вече не цвърчаха папагалчета.

Чу се леко стържене на метал, когато Фафрд провери дали Сив Жезъл се вади леко от ножницата.

И сякаш този тих звук бе предварително уговорен сигнал за атака, всеки от тях бързо изтегли меча си и те пристъпиха рамо до рамо в стаята, отначало предпазливо, опитвайки пода при всяка стъпка.

При звука от изваждането на мечовете малките, червени като въгленчета очички бяха започнали да мигат и да се стрелкат неспокойно, а сега, с приближаването на двамата мъже, те бързо се пръснаха трополейки, като всеки чифт се намираше в предната част на малко, ниско, слабичко черно телце с неокосмена опашка. Всяко от тях се насочи към някое от черните петна по пода и изчезна в него.

Несъмнено черните петна бяха миши дупки, наскоро проядени в пода и килимите, а червенооките създания бяха черни плъхове.

Фафрд и Мишелова се метнаха напред, като ги сечаха и кълцаха бясно с ръмжене и проклятия.

Насякоха твърде малко. Плъховете изчезнаха с неестествена скорост, като повечето от тях потънаха в дупките по стените и камината.

Освен това първият обезумял удар на Фафрд премина през пода и при третата стъпка кракът му със зловещ трясък пропадна до бедрото. Мишелова се стрелна покрай него, нехаещ за възможни нови пропадания.

Фафрд измъкна заклещения си крак, без дори да забележи получените от треските драскотини и пренебрегвайки подобно на Мишелова непрестанното скърцане. Плъховете бяха изчезнали. Той последва другаря си, който бе пъхнал наръч подпалки в кюмбето, за да засили светлината.

Ужасяващото беше, че макар всички плъхове да си бяха отишли, двете продълговати купчинки останаха, макар и забележимо смалени, и сега, ясно осветени от жълтите пламъци, подскачащи от килнатата черна вратичка, бяха изменили цвета си — вече не бяха черни, осеяни с червени точици, а смесица от блестящо черно и тъмно кафяво, противно пурпурносиньо, виолетово, кадифено черно и хермелиново бяло, и червения цвят на чорапи, кръв, кървава плът и кости.

Макар че ръцете и краката бяха оглозгани до кокал, а в телата бяха изгризани дупки чак до сърцата, лицата бяха оставени недокоснати. Това бе още по-лошо, защото те бяха посинели на места от застигналата ги смърт от задушаване, устните бяха изтеглени назад, очите — изцъклени, а чертите им — изкривени в агония. Само косите им, черна и много тъмно кафява, блестяха непроменени… както и белите им, бели зъби.

Докато всеки от мъжете се взираше надолу в своята любима, неспособен да отклони поглед въпреки надигащите се все по-силно в тях вълни на ужас, скръб и ярост, те видяха тънички черни нишки, които се развиха от черните вдлъбнатини, обрамчващи всяка шия, и се понесоха, разсейвайки се, към отворената врата зад тях — две нишки нощен смог.

С гръмовно скърцане подът хлътна още три педи в центъра, преди да постигне нова временна стабилност.

Краищата на погълнатите им от страдание умове отбелязваха детайлите: че кинжалът със сребърна дръжка на Влана е приковал към пода един плъх, който най-вероятно от нетърпение се бе приближил твърде много, преди нощният смог да свърши магическото си дело. Че коланът и кесийката й липсват. Че синята емайлирана кутийка, инкрустирана със сребро, в която Ивриан бе сложила дяла на Мишелова от откраднатите скъпоценности, също е изчезнала.

Мишелова и Фафрд вдигнаха един срещу друг бледите си, измъчени лица, които изглеждаха обезумели, но същевременно напълно единни в своето разбиране и намерение. Нямаше нужда да си обясняват взаимно какво трябва да е станало тук, когато двете примки черна пара се бяха свили в кондензатора на Христомило, или защо Сливикин подскачаше и пищеше тържествуващо, или за значението на някои фрази като „огромно множество гладници“ или „не забравяй плячката“ или „онази работа, за която приказвахме“. Нямаше нужда Фафрд да обяснява защо сега свали качулката и робата си или защо издърпа кинжала на Влана, отърси плъха от него и го мушна в колана си. Нямаше нужда Мишелова да обяснява защо изрови половин дузина буркани с масло и като разби три от тях пред пламтящото кюмбе, спря, помисли и след това пъхна другите три в торбата на кръста си, прибавяйки към тях останалите подпалки и препълненото с живи въглени гърненце, чийто капак привърза здраво.