Фриц Лейбер - Мечове и черна магия

Но дори още по-бързо Мишелова се отърси от небрежно държащите го ръце и скочи към Кровас, стискайки като тояга овързания си меч. Само ако можеше да надвие краля на крадците и да опре Котешки Нокът в гърлото му, тогава щеше да е в състояние да преговаря за своя живот и този на Фафрд. Тоест, освен ако останалите крадци не искаха повелителят им да бъде убит, което никак не би го изненадало.

Със зашеметяваща бързина Флим протегна позлатения си жезъл, препъвайки Мишелова, който се преметна презглава, опитвайки се във въздуха да превърне неволното си салто в преднамерено.

Междувременно Фафрд се люшна тежко към държащия го отляво, като в същия момент завъртя овързания Сив Жезъл силно нагоре, за да удари мъжа отдясно в челюстта. С мощно измятане си възвърна равновесието върху единствения свободен крак и скочи към трофейната стена с плячка отзад.

Слевяс успя да стигне до стената с апашки инструменти и с мощно напъване на мускулите си изтръгна големия лост от държащата го заключена халка.

Надигайки се след лошото приземяване пред стола на Кровас, Мишелова откри, че той е празен, а кралят на крадците се е полуприсвил зад него, измъкнал кинжала със златна дръжка, а в хлътналите му очи блестеше ледена бойна лудост. Като се завъртя, той видя проснатите на земята пазачи на Фафрд — единият от тях в безсъзнание, другият замаяно опитващ се да се надигне, — докато грамадният северняк, опрял гръб в стената, обсипана с чудати скъпоценности, размаха заплашително към цялата стая увития Сив Жезъл и измъкна дългия нож от канията на гърба си.

Изваждайки от своя страна Котешки Нокът, Мишелова извика с глас, кънтящ като бойна тръба:

— Всички да се отдръпнат! Той е полудял! Ще ви помогна да му отсечете здравия крак! — И като се втурна през бъркотията и между собствените си двама пазачи, които като че ли все още изпитваха към него някакво благоговение, той се хвърли с проблясващ кортик към Фафрд, молейки се севернякът, сега опиянен и от битката в допълнение към виното и острия парфюм, да го познае и да се досети за стратегията му.

Сив Жезъл профуча току над приведената му глава. Новият му приятел не само се бе досетил, но и подкрепяше играта му — а не бе пропуснал просто случайно, надяваше се Мишелова. Навеждайки се ниско, той преряза вървите, държащи левия крак на Фафрд. Сив Жезъл и дългият нож на северняка продължаваха да свистят наоколо, без да го докосват. Като скочи, Мишелова се метна към коридора, подвиквайки през рамо към Фафрд:

— Хайде!

Христомило стоеше встрани, наблюдавайки мълчаливо. Фисиф бе духнал да се спасява. Кровас се свиваше зад стола си, крещейки:

— Спрете ги! Хванете ги!

Тримата останали биячи, които най-сетне започваха да си припомнят бойните умения, се събраха, за да пресрещнат Мишелова. Той обаче ги забави, размахвайки бясно към тях кортика си, и се стрелна помежду им — като в последния момент с нисък замах встрани с омотания Скалпел отби позлатения жезъл на Флим, който отново посегна да го препъне.

Всичко това даде на Слевяс време да се върне от стената с инструментите и да замахне широко и силно към Мишелова с масивния лост. Но още в началото на този замах един много дълъг овързан меч, държан от една много дълга ръка, се стрелна над рамото на Мишелова и тежко ръгна Слевяс в гърдите, отблъсвайки го назад, така че замахът не достигна целта си и профуча, без да нанесе вреда.

А след това Мишелова се озова в коридора с Фафрд до себе си, който по някаква странна причина все още подскачаше на един крак. Мишелова посочи към стълбите. Фафрд кимна, но се позабави колкото да изтръгне от близката стена дузина лакътя тежка драперия, която метна през коридора, за да забави преследвачите.

Те достигнаха стълбите и хукнаха към горния етаж, Мишелова се носеше отпред. Отзад долитаха викове, донякъде приглушени.

— Стига си подскачал, Фафрд! — нареди Мишелова раздразнено. — Отново си имаш два крака.

— Да, ама другия изобщо не го чувствам — оплака се Фафрд. — Ох! Май започва да се съживява.

Един хвърлен нож профуча между тях и издрънча глухо, когато удари стената с върха си и се разлетяха камъчета. След миг двамата бяха зад завоя.

Още два празни коридора, още два виещи се реда стъпала — и приятелите видяха над себе си, на последната площадка, солидна стълба, водеща към тъмен квадратен отвор в покрива. Един крадец, чиято коса бе привързана назад с пъстра кърпа — изглежда това бе отличителен белег на пазачите на входовете — размаха към Мишелова оголен меч, но когато видя, че са двама и решително се хвърлят към него с блестящи ножове и някакви странни тояги, се завъртя и хукна по пустия коридор.