Фриц Лейбер - Мечове и черна магия

— Бяхме упътени от пазачите над портата на Евтината Улица да ви докладваме лично, велики Кровас, тъй като Нощния Началник на Просяците е излязъл в кратка почивка с цел поддържане на половата си хигиена. Тази нощ имаме добра плячка! — И като зарови из торбата си, опитвайки се доколкото може да не обръща внимание на стегналата се хватка върху раменете му, той измъкна златната монета, дадена му от разнежената куртизанка, и я вдигна с трепереща ръка.

— Спести ми аматьорското си театралничене — каза рязко Кровас. — Аз не съм ти някоя от вашите жертви. И свали тази превръзка от очите си.

Мишелова се подчини и застана мирно, доколкото му позволяваха обездвижените ръце, като се усмихваше безгрижно, което бе по-скоро престорено поради пробудилата се отново несигурност. Може би не се справяше чак толкова блестящо, колкото си мислеше.

Кровас се приведе напред и изрече равномерно, но в същото време остро:

— Да допуснем, че наистина са ви наредили така — което е съвсем неправилно и този пазач ще си плати за глупостта, — но защо шпионирахте в съседната стая, когато ви видях?

— Видяхме смели крадци да бягат оттам — отвърна бързо Мишелова. — Тъй като се бояхме, че някаква опасност заплашва Гилдията, ние с другаря ми разузнахме нещата, готови да я обезвредим.

— Но това, което видяхме и чухме, само ни озадачи, велики господарю — допълни Фафрд доста гладко.

— Не съм те питал, пиянде. Отваряй си устата само когато говоря с теб — сопна му се Кровас. После се обърна към Мишелова. — Ти си един самонадеян мошеник, прекалено арогантен за ранга си.

Мишелова светкавично реши, че ситуацията не изисква раболепие, а още повече наглост.

— Така е, господине — каза той самодоволно. — Например аз имам план как вие и Гилдията да спечелите за три месеца повече богатства и власт, отколкото предците ви за три хилядолетия.

Лицето на Кровас потъмня.

— Момче! — извика той. Иззад завесите на една вътрешна врата изскочи младеж с тъмния тен на клешит, облечен само в черна препаска, и коленичи пред Кровас, който му заповяда:

— Извикай първо моя магьосник, а след това крадците Слевяс и Фисиф — при което тъмнокожият младеж хукна към коридора.

Тогава Кровас, чието лице отново бе изсветляло до своя естествен цвят, се облегна в големия си стол, леко положи жилавите си ръце върху тапицираните подпори и с усмивка се обърна към Мишелова:

— Е, кажи си приказката. Разкрий ни този велик план.

Насилвайки ума си да се отклони от изненадващата новина, че Слевяс не е жертва, а крадец, и то не убит чрез магия, а жив и здрав — защо ли пък Кровас го викаше сега? — Мишелова отметна глава назад и разтегляйки устни в лека усмивка, започна:

— Може сега да ми се смеете, Велики Майсторе, но ви гарантирам, че след има-няма двайсетина сърцеудара вие напрегнато и с напълно сериозно лице ще се стараете да уловите всяка моя думичка. Мъдростта, също като мълнията, може да порази всекиго, а дори и най-добрите от вас тук, в Ланкмар, с течение на времето са станали слепи за някои неща, които са очевидни за нас, родените навън. Моят велик план е следният: нека Гилдията на Крадците под вашето желязно управление завземе върховната власт в град Ланкмар, после в цялата страна, а накрая и по цял Неуон, след което кой знае още какви несънувани царства ще познаят вашето владичество!

Мишелова бе прав поне в едно: Кровас вече не се усмихваше. Той се бе привел леко напред и лицето му отново потъмняваше, но все още бе прекалено рано да се каже дали от интерес или от гняв.

Мишелова продължи:

— От векове Гилдията разполага с повече от достатъчно мощ и ум, за да извърши преврат с почти пълна сигурност; а днес шансът за неуспех е съвсем нищожен. Най-правилното състояние на нещата е крадците да управляват всички останали. Самата природа го изисква. Няма нужда да се убива старият Карстак Овартамортес, просто трябва да се подчини, да се контролира и управлението да се извършва чрез него. Вие вече плащате на информатори във всеки благороднически или богаташки дом. Твърдината ви е по-добре укрепена от тази на Краля на Кралете. Имате постоянно мобилизирана ударна сила от наемници, която се намира на ваше разположение по всяко време — в Братството на Убийците. Ние, просяците от Гилдията, сме вашите снабдителни части. О, велики Кровас, всички хора знаят, че кражбите управляват Неуон… не — вселената… не, повече — обиталищата на най-висшите богове! И хората приемат това, не им се нрави само лицемерието на сегашното устройство и преструвката, че нещата стоят другояче. О, удовлетворете тяхното скромно желание, велики Кровас! Направете всичко открито, честно и прямо, така че крадците да управляват не само на практика, но и официално.