Фриц Лейбер - Мечове и черна магия

Чародеят се ухили, рязко пусна края на пергамента, който се нави с плясък, и премести поглед от кондензатора към своя фамулус, докато последният пронизително врещеше и подскачаше възторжено нагоре-надолу.

— Тихо, Сливикин! Сега идва твоят ред да потърчиш, да се потрудиш и поизпотиш — извика магьосникът. Говореше на развален ланкмарски, но толкова бързо и пискливо, че Фафрд и Мишелова едва успяваха да схващат думите. И двамата обаче осъзнаха колко са грешили относно самоличността на Сливикин. В критичния момент дебелият крадец бе призовал на помощ не своя другар, а магьосническото изчадие.

— Да, господарю — изписка в отговор Сливикин не по-ясно от него, променяйки в един миг мнението на Мишелова за говорещите животни. Той продължи със същия тъничък, раболепен гласец: — Слушам и се подчинявам, Христомило.

Сега те знаеха и името на магьосника.

Христомило нареди с пискливи думи, които плющяха като камшик:

— Заемай се с възложената ти работа! Погрижи се да призовеш огромно множество гладници! Искам телата им да бъдат изглозгани до кости, така че пораженията от магическия смог и всички свидетелства за смърт от задушаване да изчезнат безследно. Но не забравяй плячката! А сега върви!

Сливикин, който при всяка заповед се кланяше по начин, напомнящ неотдавнашното му подскачане, сега изпищя:

— Ще се погрижа!

После се метна като сива мълния на пода и се стрелна в една мастиленочерна миша дупка.

Христомило се изкикоти зловещо, потривайки отвратителните си уродливи ръчички почти по същия начин като Сливикин.

— Това, което Слевяс загуби, моята магия го възвърна!

Фафрд и Мишелова се отдръпнаха от вратата, отчасти поради мисълта, че след като вече нито напевите и ретортата, нито фамулусът обсебваха вниманието на Христомило, той със сигурност ще вдигне поглед и ще ги съзре; отчасти поради завладялата ги погнуса от току-що чутото и видяното и мъчителната, макар и безполезна жалост към Слевяс, който и да бе той, и останалите незнайни жертви на смъртоносните заклинания на плъхоподобния и може би дори сроден с плъховете магьосник — бедните и вече мъртви непознати, чиято плът щеше да бъде оглозгана от костите им.

Фафрд изтръгна зелената бутилка от Мишелова и макар че почти му се догади от острия мирис на прецъфтели цветя, отпи голяма, изгаряща глътка. Мишелова не можа да се насили да стори същото, но бе поуспокоен от алкохолните пари, които вдиша при това изпълнение.

Тогава той зърна зад Фафрд, пред входа на стаята с картата, да стои богато облечен човек. На колана му имаше кинжал със златна дръжка, прибран в обсипана със скъпоценни камъни ножница. Лицето му с хлътнали очи бе преждевременно набръчкано от отговорности, изтощителна работа и тежка власт, обрамчено с грижливо подрязана черна коса и брада. Усмихвайки се, той безмълвно им даде знак да се приближат.

Мишелова и Фафрд се подчиниха, като последният върна зелената бутилка на първия, който я запуши отново и я пъхна под лявата си мишница с добре прикрито раздразнение.

И двамата се досещаха, че този, който ги бе повикал, е Кровас, Великия Майстор на Гилдията. Докато се кандилкаше напред с олюлявания и подскоци, Фафрд още веднъж се удиви как Кос, богът на ориста, ги водеше към целта им тази нощ. Мишелова, по-бдителен и по-загрижен, си напомняше, че са били упътени от пазачите в нишата да докладват на Кровас, така че ситуацията, макар да не се развиваше в точно съответствие със собствените му мъгляви планове, все още не клонеше към катастрофа.

Но нито неговата бдителност, нито първичните инстинкти на Фафрд ги предупредиха, когато двамата последваха Кровас в стаята с картата.

Още преди да направят и две крачки, всеки от тях бе сграбчен за раменете от чифт биячи със застрашително надигнати тояги, които освен това бяха въоръжени и с ножове, затъкнати в коланите им.

Двамата сметнаха за по-мъдро да не се съпротивляват, като поне в този случай потвърдиха думите на Мишелова за извънредната предпазливост на пияните.

— Обезвредени са, Велики Майсторе — излая един от биячите.

Кровас обърна високия стол и седна, наблюдавайки ги хладно и изпитателно.

— Какво води двама вонящи, пияни просяци от Гилдията в строго забранените за достъп началнически помещения? — запита той тихо.

Мишелова усети как едри капки пот избиват от облекчение по челото му. Блестящо замислената от него маскировка все още вършеше работа, като успя да заблуди дори самия шеф, въпреки че той бе забелязал пиянското олюляване на Фафрд. Връщайки се към поведението си на слепец, Мишелова изрече с разтреперан глас: