Фриц Лейбер - Мечове и черна магия

Това, което видяха, бе стая, малко по-малка от онази с голямата карта и осветена от намиращи се в средата лампи, които горяха в синьо-бяло вместо обичайното жълто. Подът бе мраморен, в тъмни багри и украсен със сложни виещи се шарки. Мрачните стени бяха покрити с астрологически и антропомантически схеми и магически инструменти, с наредени върху полици порцеланови съдове с тайнствени етикети, както и стъклени колби и тръбички с най-странни форми, някои пълни с разноцветни течности, но повечето блестяха празни. Покрай стените, където сенките бяха най-гъсти, бяха нахвърляни строшени и ненужни вехтории, сякаш насметени от пътя и забравени, а тук-таме зееха големи миши дупки.

В центъра на стаята, ярко осветена за разлика от ъглите, стоеше дълга маса с дебел плот и многобройни здрави крака. Мишелова бегло се сети за стоножка, а после и за тезгяха в „Змиорката“, защото плотът на масата бе плътно покрит с петна от разлети еликсири и следи от множество дълбоки, черни обгаряния от огън, киселина, а може би и от двете.

По средата на масата бълбукаше реторта. Пламъкът на лампата — той бе тъмносин — поддържаше вряща тъмната, лепкава течност със сияещи в нея диамантени искрици в големия кристален съд. От гъстото, кипящо вещество се издигаха нишки още по-тъмна пара, които се тълпяха през тясното гърло на ретортата и нашарваха — странно защо в яркочервено — прозрачната шийка, а след това вече съвсем черни потичаха по тясната тръбичка към сферичен кристален кондензатор, по-голям дори и от ретортата, и там се виеха и преплитаха като безброй намотки жива черна корда — безкрайна, тънка абаносова змия.

Зад левия край на масата стоеше висок, но прегърбен мъж в черна роба с качулка, която не толкова скриваше, колкото засенчваше лице, от което най-забележимата част бе дълъг, дебел, заострен нос с издадена напред под него уста почти без брадичка. Цветът му бе жълтеникавосив като глина, а по широките му бузи растеше къса, четинеста сива брада. Изпод скосеното чело и рошавите сиви вежди две дълбоко хлътнали очи се взираха съсредоточено надолу към потъмнял от вековете свитък, който неговите отвратително дребни, обрасли със сива козина криви ръчички с едри кокалчета непрестанно развиваха и навиваха отново. Единственото движение, което извършваха очите му, с изключение на шаренето им наляво-надясно, докато четяха редовете, които той бързо напяваше, бе рядкото им стрелкане встрани към ретортата.

В другия край на масата, мятайки мънистени очички от магьосника към ретортата и обратно, се свиваше малко черно зверче, при първото зърване на което Фафрд болезнено впи пръсти в рамото на Мишелова и последният почти ахна, но не от болка. То много приличаше на плъх, но имаше по-високо чело и по-близо разположени очи в сравнение с който и да било плъх, докато лапичките му, които постоянно триеше една в друга в нещо наподобяващо трескава радост, приличаха на мънички копия на ръчичките на магьосника.

Едновременно и независимо един от друг, Фафрд и Мишелова изпитаха увереност, че това е животинчето, което бе придружавало Сливикин и другаря му, а след това бе избягало, и всеки от тях си спомни думите на Ивриан за фамулуса на вещица и тези на Влана за възможността Кровас да е наел чернокнижник.

Което, прибавено към мъжа, зверчето с уродливи ръчички и точещата се черна пара, която се виеше и гърчеше в големия кондензатор между тях като черна пъпна връв, правеше гледката крайно ужасяваща. А приликата, с изключение на размера, между двете създания правеше догадките им още по-обезпокоителни.

Темпото на напева се увеличи, синьо-белият пламък се разгоря по-ярко и засъска, течността в ретортата се сгъсти като лава, в нея започнаха да се образуват големи мехури, които се пукаха шумно, черните нишки в кондензатора се загърчиха като змийско гнездо; появи се нарастващо чувство за невидимо присъствие, свръхестественото напрежение стана почти непоносимо, а на Фафрд и Мишелова им беше трудно да заглушат тежкото си дишане и се бояха, че лупането на сърцата им може да се чуе отдалеч.

Напевът рязко се извиси и загърмя като силно блъскан барабан, после внезапно секна при разперването на дланта на магьосника над шийката на ретортата. С ярък проблясък и глуха експлозия по нея плъзнаха безброй пукнатини; кристалът стана матовобял, но нито се пръсна, нито прокапа. Шийката се надигна с около педя, замря така, после клюмна обратно. В същото време сред намотките в кондензатора се появиха две черни примки, които ненадейно се свиха и се превърнаха в два големи черни възела.