Фриц Лейбер - Мечове и черна магия

В друга стая, от която лъхаше въздух, натежал от мириса на метал и масло, по-възрастни ученици-крадци провеждаха лабораторно упражнение по отваряне на ключалки. Една от групите слушаше лекцията на сивобрад мъж с мръсни ръце, който разглобяваше извънредно сложна ключалка частица по частица. Други изглежда изпробваха сръчността, бързината и умението си да работят безшумно — мушкаха с тънки шперцове ключалките на половин дузина врати, наредени една до друга върху иначе безполезна стена, докато надзорникът държеше пясъчен часовник и ги следеше внимателно.

В трета крадците ядяха на дълги маси. Ароматите бяха съблазнителни, дори за къркани до козирката мъже. Гилдията се грижеше добре за членовете си.

В четвърта подът беше частично тапициран и там се провеждаше обучение по изплъзване, отдръпване, навеждане, бутане, препъване и други начини за спасяване от преследване. Тези ученици също бяха по-големи. Глас като на старши сержант лаеше:

— Не, не, не! Не би могъл да се изплъзнеш и на саката бабичка. Казах да се приведеш, а не да коленичиш пред свети Аарт. Сега този път…

— Гриф е използвал мас — извика един инструктор.

— Така значи? Гриф, излез! — отвърна лаещият глас, докато Мишелова и Фафрд напуснаха полезрението с известно съжаление, защото бяха осъзнали, че тук могат да се научат много неща: трикове, които биха им свършили добра работа дори тази нощ. — Слушайте всички! — продължи лаещият глас, който се разнасяше много надалеч и ги следваше изненадващо дълго време. — Маста може да е добра за нощна работа — през деня лъщенето й обявява гръмко професията на човека пред цял Неуон! Но във всички случаи тя прави крадеца свръхсамоуверен. Той започва да разчита на нея и в някоя напрегната ситуация открива, че е забравил да я използва. Освен това миризмата й може да го издаде. Тук ние работим винаги със суха кожа — с изключение на естествената пот! — както ви беше казано на всички първата нощ. Наведи се, Гриф. Хвани се за глезените. Изправи коленете.

Последваха звуци на пердах, придружени от болезнено скимтене, далечни, защото Мишелова и Фафрд вече бяха изкачили до средата стълбището в дъното. Фафрд подскачаше мъчително, стискайки извитите перила и омотания си меч.

Вторият етаж беше копие на първия, но беше толкова луксозен, колкото другият бе гол. По целия коридор се редуваха висящи от тавана лампи и филигранни съдове за тамян, разпръскващи мека светлина и чуден аромат. Стените бяха богато драпирани, а подът — застлан с дебели килими. Но и този коридор бе пуст, и нещо повече — абсолютно тих. Като се спогледаха, двамата продължиха смело. Първата врата, широко отворена, разкриваше необитаема стая, изпълнена с висящи на закачалки дрехи, богати и прости, безупречно чисти и покрити с мръсотия, а също така и поставки за перуки, лавици с бради и тем подобни и няколко стенни огледала, пред които бяха поставени масички, покрити с козметика, със столчета пред тях. Очевидно — стая за дегизиране.

След като се огледа и ослуша и в двете посоки, Мишелова се стрелна бързо вътре и вън, за да грабне плоска зелена бутилка от най-близката масичка. Той я отпуши и я помириса. Гнило-сладък дъх на гардения се смесваше с острия аромат на вино. Мишелова оплиска себе си и Фафрд с този съмнителен парфюм.

— Средство против лайна — обясни той с важността на лекар, запушвайки бутилката. — Не желая да бъда напарен от Кровас. Не, не, не.

Две фигури се появиха в далечния край на коридора и се насочиха към тях. Мишелова скри бутилката под наметалото си, затискайки я под мишница, и заедно с Фафрд продължиха нататък — да се върнат би изглеждало подозрително, прецениха пиянски двамата.

Следващите три врати, които подминаха, бяха тежки и плътно затворени. Когато приближиха петата, двете вървящи срещу тях фигури, които се държаха ръка за ръка и крачеха широко, движейки се по-бързо от куцукащата и тътреща се двойка, се очертаха по-ясно. Дрехите им бяха на благородници, но лицата им бяха на крадци. Те се мръщеха с възмущение, а и с подозрение, срещу Мишелова и Фафрд.

Точно тогава — като че ли отнякъде между двете двойки мъже — някакъв глас заговори думи на странен език с онази бърза монотонност, която жреците използват в обичайната служба или някои магьосници — в напяването на заклинания.

Двамата богато облечени крадци намалиха ход при седмата врата и хвърлиха поглед вътре. После спряха съвсем. Вратовете им се опънаха, а очите им се изцъклиха. Те видимо пребледняха. После внезапно забързаха нататък, почти тичешком, и подминаха Фафрд и Мишелова, сякаш бяха части от мебелировката. Напевният глас продължаваше да дудне, без да пропуска нито един такт.