Фриц Лейбер - Мечове и черна магия

Дрехите на жената бяха пищни, но не и префърцунени, а тя бе красива и млада, и изглеждаше още по-млада. Почти със сигурност правоспособна куртизанка.

Мъжът се отдръпна от зловонната, мръсна двойка с извърнато лице, но момичето се завъртя към Мишелова, а в очите й избуя загриженост.

— О, горкото момче! Сляп. Каква трагедия — каза тя. — Дай му нещо, любими.

— Не се приближавай до тия вонливци, Мисра, и продължавай нататък — отвърна той, като краят на думите му изгъгна глухо, тъй като бе стиснал носа си с ръка.

Тя не му отговори, но бръкна с бялата си ръчица в своята хермелинова кесийка и бързо пъхна една монета в дланта на Мишелова, сви пръстите му около нея, после обгърна с ръце главата му и го целуна сладко по устните, преди да позволи да бъде помъкната нататък.

— Грижи се добре за мъника, старче — извика тя нежно към Фафрд, докато спътникът й мърмореше глухи упреци, от които единствените понятни думи бяха „извратена кучка“.

Мишелова се втренчи в монетата в дланта си, после хвърли дълъг поглед след своята благодетелка. В гласа му прозвуча зашеметено изумление, когато прошепна на Фафрд:

— Виж. Злато. Златна монета и съчувствието на красива жена. Не ти ли се иска да зарежем този необмислен план и да се захванем с просия?

— А с педерастия не щеш ли? — изръмжа остро Фафрд. Глождеше го обръщението „старче“. — Давай смело напред!

Те изкачиха двете протрити стъпала и влязоха през портала, отбелязвайки извънредната дебелина на стената. Отпред имаше дълъг, прав коридор с висок таван, който завършваше със стълбище. По него на равни интервали имаше врати, от които се лееше светлина, а към нея се добавяха пламъците на окачените по стените факли. Но по цялата си дължина коридорът беше пуст.

Тъкмо бяха минали през портала, когато усетиха допир на студена стомана във врата и бодване в рамото. Току над тях два гласа заповядаха като един:

— Стой!

Макар да бяха разгорещени — и упоени — от подсиленото вино, всеки от тях имаше достатъчно ум да замръзне, а след това много внимателно да погледне нагоре.

Две мършави, покрити с белези, изключително грозни лица, всяко от тях увенчано с крещящо пъстра кърпа, пристегнала косите назад, ги гледаха от голяма, дълбока ниша точно над портата, което обясняваше защо тя е толкова ниска. Две криви, възлести ръце държаха протегнати към тях мечовете, които все още ги бодяха.

— Излезли сте с обедната група просяци, а? — отбеляза единият. — Е, дано имате добра печалба, за да оправдаете закъснението си. Нощния Началник на Просяците отскочи за кратка почивка до Курвенската Улица. Докладвайте горе на Кровас. Богове, как воните! По-добре първо се почистете, иначе Кровас ще нареди хубаво да ви напарят. Чупката!

Мишелова и Фафрд се затътриха и закуцукаха напред колкото можеха по-автентично. Единият от пазачите в нишата извика след тях:

— Отпуснете се, момчета! Няма нужда да го правите тук.

— Практиката води до съвършенство — извика в отговор Мишелова с треперлив глас. Пръстите на Фафрд се впиха предупредително в рамото му. Те продължиха малко по-естествено, доколкото им позволяваше привързаният крак на Фафрд.

— Богове, какъв живот си живеят просяците от Гилдията — рече вторият пазач от нишата на другаря си. — Каква разхайтеност и ниски изисквания! Съвършенство, дрън-дрън! Човек би си помислил, че и дете ще прозре под маскировката им.

— Несъмнено някои деца го правят — отвърна другарят му. — Но скъпите им майки и бащи само се просълзяват и даряват нещастниците с някоя монета — или с някой ритник. Възрастните хора ослепяват, затънали в неволи и блянове, освен ако нямат професия като краденето да речем, която да ги държи наясно със състоянието на нещата.

Устоявайки на импулса да обмисли тази мъдра философия и доволен, че няма да им се наложи да се подлагат на проницателния оглед на Началника на Просяците — наистина, помисли си Фафрд, Кос, богът на ориста, изглежда ги водеше право при Кровас и може би рязането на глави щеше да бъде включено в графика за нощта, — той и Мишелова продължиха напред бавно и бдително. Сега вече започнаха да чуват гласове, предимно резки и отсечени, и други шумове.

Те подминаха няколко врати, пред които им се щеше да спрат, за да огледат извършващата се вътре дейност, но се осмелиха единствено да забавят още малко хода си. За щастие повечето врати бяха широки, което им позволяваше доста дълъг поглед.

Някои от тези дейности бяха извънредно интересни. В една от стаите млади момчета се упражняваха да крадат кесии и да прерязват чантички. Приближаваха се към инструктора изотзад и ако той чуеше плъзгането на бос крак или усетеше докосването на протегнатата ръка — или, още по-зле, чуеше звън от изпусната фалшива оловна монета, — момчето го чакаше бой с пръчка. Други изглежда се упражняваха в групова тактика: блъсване отпред, пребъркване отзад, бързо предаване на задигнатите вещи от младия крадец на съучастника му.