Фриц Лейбер - Мечове и черна магия

Мишелова премлясна с устни и рече:

— Сетих се! Фафрд, застани на десния си крак и свий левия назад в коляното. Дръж така! Не падай върху мен! Дръпни се! Но се подпирай на рамото ми. Точно така. Сега вдигни левия крак по-високо. Ще замаскираме меча ти като моя и ще го ползваш за патерица — по-голям е и ще изглежда точно както трябва. Освен това може да се подпираш на рамото ми с другата ръка, докато куцукаш — сакат, който води слепец, винаги предизвиква жалост и е чудесна сценка! Ама дръж го по-високо тоя крак, де! Не, просто не става — ще трябва да го вържа. Но първо откачи ножницата си.

Скоро Мишелова приведе Сив Жезъл и ножницата му в същия вид като Скалпел и се зае да привърже левия глезен на Фафрд към бедрото му, затягайки жестоко връвта, макар че това почти не достигна до притъпените от виното усещания на северняка. Докато Мишелова работеше, Фафрд се крепеше на своята патерица с метален скелет, като в същото време лочеше от делвата и размишляваше задълбочено. Откакто се бяха съюзили с Влана, у него бе възникнал интерес към театъра, а атмосферата в актьорските общежития бе разгоряла още повече този интерес, така че той беше щастлив от възможността да изиграе роля в реалния живот. И все пак колкото и брилянтен несъмнено да бе планът на Мишелова, като че ли си имаше и слаби страни. Фафрд се опита да ги формулира.

— Мишелове — каза той. — Нещо май не ми харесва това, че мечовете ни са овързани и няма да можем да ги измъкнем в критичен момент.

— Можем все пак да ги използваме като тояги — парира Мишелова и дъхът изсъска между зъбите му, докато затягаше последния възел. — Освен това ще разполагаме с ножовете си. А, и вземи си обърни колана, така че ножът да ти е отзад и робата да го скрива. Аз ще направя същото с Котешки Нокът. Просяците не носят оръжие, поне не открито, а ние трябва плътно да се придържаме към театралния реализъм. Стига си пил вече; това ти е достатъчно. Самият аз се нуждая от още глътчица-две, за да стигна най-добрата си форма.

— И май не ми харесва особено да вляза с вързан крак в това свърталище на главорези. Вярно е, че мога да куцукам изумително бързо, но не толкова бързо, колкото мога да бягам. Смяташ ли, че това е наистина разумно?

— Можеш да резнеш въжето за миг — изсъска Мишелова с нотки на нетърпение и гняв. — Защо не направиш една мъничка жертва в името на изкуството?

— О, ами хубаво — рече Фафрд, като пресуши делвата си и я захвърли встрани. — Разбира се, че ще направя.

— Имаш прекалено здравословен вид — каза Мишелова, оглеждайки го критично. Той нацапа леко лицето и ръцете на Фафрд с бледосив грим, след това добави по-тъмни бръчки. — И дрехите ти са прекалено спретнати. — Той загреба мръсотия от цепнатините между паветата и я размаза по робата на Фафрд, после се опита да я разпори малко, но материята устоя. Той сви рамене и затъкна олекналата торба под колана си.

— Твоите също — забеляза Фафрд и приклякайки с десния крак, на свой ред загреба шепа нечистотии, в които, съдейки по вонята, имаше изпражнения. Надигайки се с огромно усилие, той избърса всичко това в наметалото и сивия копринен жакет на Мишелова.

Дребният мъж усети миризмата и изруга, но Фафрд му напомни:

— Театрален реализъм. Хубаво е, че миришем. Просяците вонят — и това е една от причините хората да им дават монети: за да се отърват от тях. А и никой в Дома на Крадците няма да напира да ни разгледа по-отблизо. Хайде сега да вървим, докато сме още в най-добрата си форма. — И стисвайки здраво рамото на Мишелова, той се понесе бързо към Евтината Улица, като опираше овързания си меч между паветата далеч напред и правеше мощни подскоци.

— По-бавно, идиот такъв — извика тихо Мишелова, тътрейки се край него почти със скоростта на кънкьор, за да не изостава, и тропайки бясно със своята тояжка-меч. — Един сакат трябва да е немощен — точно това предизвиква съчувствие.

Фафрд кимна мъдро и леко забави крачка. Злокобният празен вход отново изплува пред очите им. Мишелова наклони делвата си, за да изпие остатъка от своето вино, полочи известно време, после се задави, пръскайки слюнка. Фафрд грабна делвата и я пресуши, след това я метна през рамо и тя се разби с трясък.

Те излязоха с тътрене и куцукане на Евтината Улица и почти веднага спряха, за да дадат път на богато облечени мъж и жена. Одеждите на мъжа бяха умерено разкошни, а самият той беше възрастен и позакръглен, макар и с твърди черти. Несъмнено търговец, който имаше вложени пари в Гилдията на Крадците — най-малкото за защита, — щом можеше да минава оттук в такъв късен час.