Фриц Лейбер - Мечове и черна магия

Наглед неосъзнаващ реакцията, предизвикана от неговата поява, Христомило, усмихвайки се с тънките си устни, се спря от едната страна на стола на Кровас и приведе засенченото си от качулката лице на гризач в едва забележим поклон.

Кровас даде знак на Мишелова да замълчи. После навлажни устните си и попита Христомило рязко, но и малко нервно:

— Познаваш ли тези двамата?

Христомило кимна решително.

— Преди малко надзъртаха с пиянски погледи в стаята ми — каза той, — докато се занимавах с онази работа, за която приказвахме. Щях да ги напъдя и да докладвам за тях, само че това би могло да съсипе заклинанието ми, да наруши хармонията между моите думи и кипенето на ретортата. Единият е северняк, в чертите на другия има нещо южняшко — от Товилийс или околностите, най-вероятно. И двамата са по-млади, отколкото изглеждат в момента. Наемни главорези, бих казал, като тези, които Братството наема допълнително, когато има едновременно няколко големи поръчки за охрана и конвоиране. Сега, естествено, недодялано маскирани като просяци.

Фафрд се прозя, а Мишелова жално поклати глава, като се опитваха с целия си вид да покажат, че всичко това са само несполучливи догадки.

— Само толкова мога да кажа, без да им чета мозъците — заключи Христомило. — Да си донеса ли лампите и огледалата?

— Засега не. — Кровас се извърна и посочи с пръст Мишелова. — Откъде знаеш тези неща, за които плещеше — Тайната Седморка и прочие? Искам ясни и кратки отговори — без самохвалство.

Мишелова отвърна възможно най-многословно:

— На Улицата на Сводниците се е появила нова куртизанка — казва се Тярия, висока, хубавичка, но гърбава, което странно се харесва на много от клиентите й. Та тази Тярия ме обича, защото невиждащите ми очи пасват добре на кривия й гръбнак, или може би просто от жалост към моята слепота — поне тя вярва в нея! — и младост, или поради някаква странна тръпка, която това поражда в плътта й, както нейният недъг — в клиентите й.

Та значи един от нейните редовни посетители, търговец, наскоро пристигнал от Клег Нар — казва се Морф — беше впечатлен от моята интелигентност, сила, храброст и мълчалива тактичност, както и от същите качества на моя другар. Морф започна да ни проучва, като накрая ни попита дали мразим Гилдията на Крадците, задето контролира Просешката Гилдия. Като надушихме възможност да помогнем на Гилдията, ние го залъгахме, че е така, и преди седмица той ни зачисли в ядро от трима души, намиращо се в най-крайните нишки на конспирационната паяжина на Седморката.

— Смятали сте да работите върху всичко това сами? — попита настоятелно Кровас с леден глас, като се надигна и впи пръсти в подпорите на стола.

— О, не — отрече простодушно Мишелова. — Докладвахме за всеки свой ход на Дневния Началник на Просяците и той го одобряваше, казваше ни да шпионираме с всички сили и да събираме всяко възможно късче факти или слухове за конспирацията на Седморката.

— И той не ми е казал нито думичка! — излая Кровас. — Ако е вярно, Банат ще ми плати с главата си за това! Но ти лъжеш, нали?

Мишелова погледна оскърбено към Кровас, готвейки се да отрече най-искрено, ала в същия момент един пълен мъж мина накуцвайки покрай входа, като се подпираше на позлатен жезъл. Той се движеше тихо и самоуверено. Но Кровас го видя.

— Нощни Началнико на Просяците! — извика той рязко. Куцащият мъж спря, обърна се и влезе с величествено накуцване през вратата. Кровас посочи с пръст Мишелова, после и Фафрд. — Познаваш ли тези двамата, Флим?

Нощния Началник на Просяците изучи всеки от тях, без да бърза, после поклати увенчаната си с тюрбан от златоткан плат глава.

— Никога не съм ги виждал. Какви са? Доносници от просяците?

— Но Флим не би могъл да ни познава — обясни отчаяно Мишелова, усещайки как всичко се срутва върху него и Фафрд. — Всичките ни контакти бяха единствено с Банат.

Флим каза тихо:

— Банат е на легло с блатна треска от десет дни. Междувременно аз изпълнявам длъжността на Дневен Началник на Просяците, както и на Нощен.

В този миг Слевяс и Фисиф се появиха забързани зад Флим. Високият крадец имаше на челюстта си син оток. Главата на дебелия бе бинтована над стрелкащите се очички. Той посочи бързо към Фафрд и Мишелова и извика:

— Ето ги двамата, които ни зашеметиха, взеха плячката от Дженгао и избиха ескорта ни.

Мишелова надигна мишницата си и зелената бутилка се разби с трясък на ситни парченца върху твърдия мрамор край нозете му. Въздухът бързо се изпълни с аромат на гардения.