Фриц Лейбер - Мечове и черна магия

Мишелова, следван плътно от Фафрд, бързо се изкатери по стълбата и без забавяне изскочи през отвора в обсипаната със звезди нощ.

Озова се близо до ръба на покрив, покрит с каменни плочи, който бе достатъчно наклонен, за да изглежда твърде застрашително на всеки новак в катераческия занаят, но за един ветеран беше като равна улица.

Върху дългия хребет на покрива стоеше свит друг крадец с кърпа на главата, който държеше затъмнен фенер. Той бързо откриваше и закриваше прозорчето му, вероятно по някакъв код, изпращайки слаб зелен лъч на север, където в отговор мъжделиво блещукаше червена точица — изглежда някъде по дигата, или може би от върха на някоя мачта на кораб, плуващ във Вътрешното Море. Контрабандист?

Като видя Мишелова, той бързо изтегли меча си и полюлявайки леко фенера в другата си ръка, се приближи заплашително. Мишелова го изгледа предпазливо — нагретият затъмнен фенер с криещия се в него пламък и запас от масло можеше да бъде коварно оръжие.

Но тогава и Фафрд се измъкна навън и застана край Мишелова, най-сетне отново на два крака. Противникът им започна да отстъпва бавно към северния ръб на покрива. Мишелова за миг се зачуди дали там имаше друга капандура.

Тъп звук го накара да се обърне и той видя как Фафрд благоразумно издърпва стълбата. Точно когато я измъкна, един метнат през капандурата нож профуча близо до него. Докато проследяваше полета му, Мишелова се смръщи, неволно възхищавайки се на умението, което бе нужно, за да запратиш нож отвесно нагоре с поне малка точност.

Ножът издрънча между тях и се изтърколи през ръба. Мишелова се затича с големи скокове по плочите и беше на половината път между капандурата и края на покрива, когато чу лекия звън от удара му в паважа на Уличката на Убийствата.

Фафрд го последва по-бавно, отчасти заради по-малкия си опит по покривите, отчасти защото все още накуцваше леко с левия крак и отчасти защото крепеше тежката стълба върху дясното си рамо.

— Това няма да ни трябва — извика през рамо Мишелова.

Без колебание Фафрд я запрати радостно през ръба на покрива. По времето, когато тя изтрещя върху Уличката на Убийствата, Мишелова вече скачаше два ярда надолу и един встрани върху съседния покрив, с обратен и не толкова стръмен наклон. Фафрд се приземи до него.

Мишелова ги поведе почти на бегом през осаждената гора от комини, ветропоказатели, чернокраки цистерни за вода, капандури, птичарници и капани за гълъби. Прекосиха пет покрива, четири от които постепенно се снижаваха, а петият ги върна един ярд нагоре — разстоянията между сградите бяха лесни за прескачане, тъй като нито едно не надвишаваше три ярда и не изискваше помощни средства, и само един от покривите беше с наклон, малко по-голям от този на Дома на Крадците — докато накрая не стигнаха до Улицата на Мислителите на мястото, където я пресичаше закрита галерия, подобна на тази между домовете на Рокермас и Слаарг.

Докато минаваха по нея приведени, с големи скокове, нещо изсвистя между тях и издрънча някъде отпред. Докато скачаха от покрива на галерията, още три неща изсвистяха над главите им и издрънчаха отзад. Едното рикошира от квадратен комин и падна почти в краката на Мишелова. Той го вдигна, очаквайки да е камък, и беше изненадан от далеч по-голямата тежест на оловно топче с размер колкото два свити пръста.

— Тези — каза той, сочейки с палец през рамо — за нула време са изкарали стрелци с прашки по покривите. Като ги раздразниш, наистина си ги бива.

Двамата поеха на югоизток, през друга черна гора от комини, до едно място на Евтината Улица, където горните етажи и от двете страни се протягаха толкова навътре над улицата, че беше лесно да се прескочи пролуката между тях. По време на това пътуване по покривите ги погълна настъпващ фронт от нощен смог, достатъчно гъст да ги накара да кашлят и да дишат хрипливо, така че през следващите шейсетина сърцеудара Мишелова трябваше да забави темпото до предпазливо пристъпване, налучквайки опипом пътя пред себе си, а ръката на Фафрд лежеше на рамото му. Малко преди Евтината Улица те изведнъж излязоха от смога и отново видяха звездите, докато черният фронт зад тях се повлече на север.

— Какво, по дяволите, беше пък това? — попита Фафрд и Мишелова сви рамене.

Някой козодой би видял огромен, плътен обръч от черен нощен смог да се раздалечава във всички посоки от един център близо до „Сребърната змиорка“, като диаметърът му става все по-голям и по-голям.