Фриц Лейбер - Мечове и черна магия

— Нека са два. Съгласен? А сега да поговорим за другата година. Искам черно момиче, чистокръвна клешитка. И повече никакви сделки по пет златни кюлчета. Не ща разни чудодейни любовници, стига ми да са млади и хубави.

Есединекс отвърна:

— Повярвай ми, никога вече няма да пожелаеш друга жена, след като познаеш и — желая ти успех в това — покориш Влана. Е, предполагам, разбира се…

Фафрд се отдръпна от палатката и извървя със залитане половин дузина крачки, след което се закрепи в снега с широко разтворени крака, чувствайки се странно замаян — а дали не бе пиян? Той още в началото се бе досетил, че вероятно говорят за Влана, но да чуе името й произнесено му бе повлияло много по-силно, отколкото бе очаквал.

Двете разкрития, дошли толкова бързо едно след друго, го изпълниха със смесени чувства, каквито никога по-рано не бе изпитвал — непреодолим гняв, а също така желание да се разсмее гръмко. Искаше да има достатъчно дълъг меч, за да разсече небето и да катурне обитателите на рая от леглата им. Искаше да открие и изстреля всички небесни ракети на Шоуто в палатката на Есединекс. Искаше да събори Залата на Боговете ведно с боровете й и да я повлече през всички актьорски палатки. Искаше…

Той се обърна и бързо се отправи към палатката-конюшня. Единственият коняр хъркаше върху сламата край празна делва и близо до леката шейна на Есединекс. Фафрд отбеляза с демонична усмивка, че конят, който най-добре познаваше, беше един от Хрингорловите. Той откри хамут и дълго намотано въже, леко и здраво. След това с насърчително мърморене през полустиснатите си устни, изведе набелязания кон — бяла кобила — от яхъра. Конярят само захърка още по-силно.

Фафрд отново забеляза леката шейна. Внезапно завладян от някакъв демон на риска, той отвърза втвърденото от студа насмолено покривало на отделението за багаж зад двете седалки. Отдолу, сред другите неща, беше запасът от ракети на Шоуто. Той избра три от най-големите — заедно със здравите си опашки от ясенови пръчки те бяха дълги колкото щеки — а след това грижливо завърза отново покривалото. Все още чувстваше бясно желание за унищожение, но сега го държеше донякъде под контрол.

Отвън той сложи хамута на кобилата и здраво привърза към него единия край на въжето. В другия край оформи широка примка. След това, навивайки остатъка от въжето и стискайки ракетите под лявата си мишница, бързо се метна на кобилата и я поведе към палатката на Есединекс. Двата неясни силуета все още стояха един срещу друг на масата.

Той завъртя примката над главата си и я хвърли. Тя се уви около върха на палатката почти беззвучно, защото Фафрд бе достатъчно бърз да дръпне хлабавия й край, преди да изтропа в кожите.

Примката се стегна около върха на централната подпора на палатката. Сдържайки вълнението си, той поведе кобилата към гората през блестящия под луната сняг, размотавайки въжето. Когато останаха само четири намотки, той пришпори животното в галоп. Приведе се, стиснал здраво хамута, а петите му биеха конските хълбоци. Въжето се изпъна. Кобилата се напрегна. Отзад се разнесе приятен приглушен трясък. Той избухна в триумфален смях. Кобилата продължаваше да тегли напред, преодолявайки непостоянния опън на въжето. Поглеждайки назад, той видя, че палатката се влачи след тях. Видя огън и чу крясъци на изненада и гняв. Отново се заля в смях.

В края на гората извади ножа си и преряза въжето. Скачайки на земята, прошепна нещо одобрително в ухото на кобилата, плесна я по хълбока и тя препусна в лек галоп към конюшнята. Той се замисли дали да изстреля ракетите към падналата палатка, но прецени, че това ще намали ефекта. Като продължаваше да ги стиска под мишница, се запъти към края на гората. Под прикритието на дърветата се насочи към дома. Вървеше леко, за да не оставя ясни следи, освен това намери клон от рошав бор и го повлече зад себе си, а когато можеше, вървеше по камъни.

Огромното му веселие се бе изпарило заедно с гнева му, отстъпвайки място на мрачна депресия. Вече не мразеше Великс, нито дори Влана, но цивилизацията му изглеждаше евтина безвкусица, недостойна за интереса му. Радваше се, че подреди така Хрингорл и Есединекс, но те бяха просто едни жалки мокрици. А той бе самотен дух, обречен да броди из Студената Пустош.

В главата му се въртяха мисли да тръгне на север през гората, докато открие нов живот или замръзне, да си сложи ските и да се опита да прескочи забранената пропаст, където Скиф бе намерил гибелта си, или да вземе меч и да предизвика всичките биячи на Хрингорл едновременно, както и още стотици начини да умре.