Фриц Лейбер - Мечове и черна магия

Точно преди да пропълзи под задната стена, Фафрд се озърна през рамо. Влана отново се взираше в страничната стена, държейки празната чаша, която той й бе дал, но улови движението му и с нежна усмивка сложи целувка на дланта си и я издуха към него.

Отвън студът бе станал още по-хапещ. Въпреки това Фафрд се оттегли сред своята групичка вечнозелени дървета, загърна се плътно в наметалото, придърпа качулката над челото си, затегна връзките й и се настани с лице към палатката на Влана.

Когато студът започна да прониква през кожите му, той се замисли за актрисата.

После изведнъж се присви и разхлаби ножа в канията си.

Една фигура се приближаваше към палатката на Влана, придържайки се към сенките, доколкото й бе възможно. Изглежда бе облечена в черно.

Фафрд тихо пристъпи напред.

През неподвижния въздух до него достигна тихият звук на пръсти, дращещи по кожа.

Проблесна мъжделива светлина, когато входът се разтвори.

Тя бе достатъчна, за да очертае лицето на Великс Предприемчивия. Той пристъпи вътре и се чу звук от затягане на връзките.

Фафрд се спря на десетина крачки от палатката и остана така в продължение може би на две дузини вдишвания. След това той тихо премина покрай палатката, спазвайки същото разстояние.

От входа на високата, конична палатка на Есединекс се изливаше сияние. От конюшните отзад някакъв кон изпръхтя два пъти.

Фафрд се присви и погледна през ниския, сияещ вход, който беше на разстояние едно хвърляне на нож. Запридвижва се странично. Видя маса, отрупана с кани и чаши, разположена до скосената стена на палатката срещу вратата.

От едната страна на масата седеше Есединекс. От другата — Хрингорл.

Нащрек за Хор, Харакс или Хрей, Фафрд заобиколи палатката. Приближи се към нея там, където бледо се очертаваха силуетите на масата и двамата мъже. Отмятайки качулката и косата си, той прилепи ухо към кожата.

— Три кюлчета злато — и това е максимумът — казваше Хрингорл кисело. Кожата караше гласа му да звучи глухо.

— Пет — отвърна Есединекс и се дочу звук от сърбане на вино.

— Виж какво, старче — изрече Хрингорл, а гласът му звучеше крайно заплашително. — Ти не си ми притрябвал. Мога да си отмъкна момичето и да не ти платя нищо.

— О, не, няма да стане, господин Хрингорл. — Гласът на Есединекс звучеше весело. — Защото тогава Шоуто никога няма да се върне отново в Мразовития Кът, а дали това ще се хареса на племето ви? Нито пък аз повече ще ви водя момичета.

— И к’во от туй? — отвърна другият безгрижно. Думите бяха приглушени от лочене на вино, но Фафрд успя да долови блъфа в тях. — Имам си моя кораб. Мога да ти резна гръцмуля още в тоя миг и да задигна момичето.

— Ами че направи го — каза весело Есединекс. — Само ми дай време за още един гълток.

— Добре, добре, стари мошенико. Четири златни кюлчета.

— Пет.

Хрингорл изруга цветисто.

— Някоя нощ, дърти своднико, ще ми изчерпиш търпението. Освен това тя е стара.

— Не стара, а опитна — в удоволствията. Казах ли ти, че е станала послушница при Магьосниците на Азорка, за да бъде обучена от тях за наложница на Краля на Кралете и тяхна шпионка в двора в Хорбориксен? Да, и по извънредно хитроумен начин се измъкнала от онези ужасни некроманти, след като усвоила еротичните умения, които искала.

Хрингорл се изсмя с пресилено безгрижие.

— Защо да ти плащам дори едно сребърно кюлче за момиче, което е било притежавано от дузини други? Играчка за всеки мъж.

— От стотици други — поправи го Хрингорл. — Уменията се придобиват единствено с опит, както много добре знаеш. И колкото по-голям е опитът, толкова по-голямо е умението. Но все пак това момиче никога не е било играчка. Тя е наставница, разбулваща тайните; тя си играе с мъжа за негово удоволствие, може да го накара да се почувства крал на вселената, а може би — кой знае? — дори наистина да стане такъв. Нима има нещо невъзможно за момиче, което познава начините за доставяне на наслада на самите богове — и дори на архидемоните? И въпреки това — няма да го повярваш, но е истина — тя си остава посвоему вечно девствена. Защото никога нито един мъж не й е бил господар.

— И това ще стане! — Думите на Хрингорл бяха изревани със смях. Дочу се звук от лочене на вино. После гласът му се понижи. — Много добре, нека са пет златни кюлчета, изнудвачо. Доставката — утре след Шоуто. Златото срещу момичето.

— Три часа след Шоуто, когато момичето е упоено и всичко е утихнало. Няма смисъл да бързаме да пробуждаме ревността на съплеменниците ти.