Милорад Павич - Хазарски речник

Кое направи от Хазарски речник (първо издание в Югославия през 1984 г.) един от най-превежданите днес в света романи? С една мистификация в средновековен дух Павич с Хазарски речник така драстично изненадва читателя, че тази творба издига не просто нов хоризонт, а направо завърта като в циклон всички норми и ги запраща някъде в абсолютното време. В безграниците, където обитават принцеса Атех, кир Аврам Бранкович, Самуел Коен, Исайло Сук, Абу Кабир Муавия, Дорота Шулц и всички - не герои, а само отделни ликове на съдбата в този роман. Художествената измислица е въплътена в "стоте хиляди думи" на един лексикон(!), който е само "възстановено и допълнено" издание на първия хазарски речник^), издаден от Даубманус(?) през 1691 и унищожен през 1692 година... Това знаменито хоумване предизвиква у Павич идеята да изложи съдържанието в отделни фрагменти, подредени по образеца на старите енциклопедични лексикони (подобен средновековен лексикон е византийският ЛЕКСИКОН СВИДА ). Подредбата в Хазарски речник е преплитане на средновековни и модерни енциклопедични концепции, което усилва впечатлението от реалността на "възстановяването": текстовете под представените в речника канонизирани лица (свети Константин-Кирил, свети Методий и др.) напомнят извлечения от константинополски синаксари; за измислените или действителните исторически или митологически герои е разказано no-скоро в духа на апокрифните хроники; съвременните са представени по начин, свойствен на модерните енциклопедии. Ала макар и изграден по законите на лексикографската морфология, Хазарски речник си остава роман. С комплексна и многопластова структура, самата тя графична проекция на загадъчните полета на човешката памет. Разчленението на разказа в отделни самостойни фрагменти (всеки със свой логически и художествен център), условно обединени от общия сюжет - хазарската полемика, както и уникалната за литературно произведение възможност да се чете и отзад напред и пак да бъде (не)разбрано, внушава идеята, че времето е цялостно, събитията в него - мозаично свързани, и само нашата памет ефрагментарна.

Изравняването на усещането за минало, сегашност или бъдеще, въвеждането в разказа на действителни лица, които приемаме като герои от приказки, и срещите ни с герои измислени, които ни се струват по-истински от самите нас, сливането на измеренията за реалното с тези за идеалното - всичко това придава на Хазарски речник и митологическа тоналност. От културологичен аспект е важно присъствието в текста на няколко митологически пласта: трите книги -християнска, мюсюлманска и еврейска. В трите религии Павич търси общото, изразявано чрез еднакви етически принципи. Не защото се опитва да внуши, че е все едно коя религия (или идеология) се изповядва, а защото търси общото начало в човешкия генезис и в същото време споделя страховете си, че безкомпромисните идеологии, увлечени в борбата за господство, постепенно ще обезценят отделната личност, ще я претопят в масата, ще обрекат света на бавна и мъчителна унификация и дехуманизация. Религията на един самотен в културата си народ - хазарския - е тръгнала не напред към лаврите на световен покорител, а търси обяснението за света в дълбините на микрокосмоса. Сектата на Ловците на сънища прониква в загадките на битието с взор в съновиденията. Там елеговището на Истината - в хаоса на освободените реакции на духа. В съня си сме това, което сме - следи от натрупаното време. Реалният продукт от наследените митологически пластове. Мощните идеологии, световните, се доказват в победите си и в обсебването на другите. Единственият шанс на малките да запазят своето лице е в тяхната интелектуална опозиция - в познанието, в прозрението. Хазарските Ловци на сънища са единствените, които могат да прозрат - не! - да уловят образа на Истината. Техният търсещ познанието дух е не само духът на изконното начало. Това е неповторимият обременен дух на по-слабия, скулптиращ своята мисловна плът в особената среда на смешение на национално самобитното с влиянието на мощните световни културни и идеологически пластове. Това смешение образува и проектира във времето нов национален дух, усложнен и обременен, неподражаем във философския си гений. Неподражаем и в трагедията си, която е в неговата съдба на вечно бродене в себе си, в търсене на завинаги изгубеното начало.