Милорад Павич - Хазарски речник

- В момента, когато е убит доктор Муавия, аз убих другиго - доктор Исайло Сук. Удуших го с възглавницата в неговата спалня.

По време на следствието бе установено, че господин Ван дер Спак онази сутрин също е бил видян в стаята на д-р Сук точно когато е настъпила неговата смърт, но признанието на д-р Шулц освободи от отговорност белгиеца.

Делото свърши и бяха прочетени присъдите. Д-р Дорота Шулц бе освободена от обвинението, че предумишлено е убила д-р Абу Кабир Муавия, и бе осъдена за убийството на д-р Исайло Сук. Убийството на д-р Муавия остана неизяснено, а семейство Ван дер Спак бе освободено. Сервитьорката от хотел "Кингстоун" Вирджиния Атех бе глобена за опит да подведе съда и да отклони следствието по погрешна следа.

Д-р Дорота Шулц беше пратена да излежи присъда от шест години в цариградските затвори. Тя пише писма, адресирани на нейно име в Краков. Всичките писма се преглеждат и винаги завършват с неразбираемото изречение: "Нашата мнима жертва ни спаси от смърт."

По време на огледа в стаята на д-р Сук не бяха намерени никакви книги, нито листове. Намерено бе едно яйце, счупено откъм тъпата страна. Пръстите на убития бяха изцапани с жълтък, което означава, че последното нещо, което е направил в живота си, е било да счупи това яйце. Намерен бе и един необикновен ключ със златна дръжка, който по чудо ставаше в бравата на една от стаите за прислугата в хотел "Кингстоун". Стаята на сервитьорката Вирджиния Атех.

На масата на семейство Ван дер Спак бе намерена и приложена към следствения материал една сметка, написана на гърба на хотелски бележник. Тя гласи:

1689

+ 293

= 1982

Книгата може да бъде лозе, поливано от дъжд, и лозе, поливано с вино. Тази е от вторите, като всички речници. Речникът е книга, която, изисквайки малко време всеки ден, отнема много време през годините. Не бива да се подценява такава загуба. Особено ако се вземе предвид, че четенето, общо взето, е една съмнителна работа. При употреба книгата може с четенето да се излекува или убие. Може да се промени, угои или изнасили. Може да й се пренасочи ходът, от пея постоянно се губи нещо, изпадат букви между редовете, страници между пръстите и постоянно растат нови пред очите ви като зелки. Ако я оставите, на другия ден може да я намерите като угасена печка, в която вече не ви чака топла вечеря. Освен това човек днес няма на разположение толкова самота, за да може да чете без загуба книги, та дори и речници. Но и за това има изход - книгата е като везна: накланя се най-напред надясно, докато не се наклони наляво; завинаги. Така нейната тежест минава от дясната в лявата ръка, ай в главата е станало нещо подобно - от областта на надеждата мислите са се преместили в областта на спомените и всичко е свършено. В ухото на читателя остава може би малко слюнка от устата на писателя, донесени от вятъра думи със зрънце пясък на дъното. Около това зрънце ще сеутаят като в раковина гласовете на годините и един ден ще се превърнат в бисер, в сирене от черна коза или в празнина, когато ушите се затварят като раковини. А това най-малко зависи от пясъка.

Но във всеки случай да четете такава дебела книга, значи дълго време да бъдете сам. Дълго да бъдете без онзи, чието присъствие ви е необходимо, защото четенето на четири ръце още не е станало навик. Авторът изпитва угризение на съвестта и ще направи опит да изкупи вината си. Ако красивото създание с бързи очи и лениви коси, което, като чете този речник и тича през своя страх като през стая, се почувства самотно, нека направи следното. Нека сречника под мишница по обед в първата сряда на месеца излезе пред сладкарницата на главния площад в своя град. Там щея чака младеж, който също като момичето се е почувствал сам, губейки времето си в четене на същата книга. Нека седнат заедно на кафе и нека съпоставят мъжкия и женския екземпляр на своята книга. Те се различават. Когато съпоставят късия, с курсив написан пасаж: от последното писмо на този речник в женския екземпляр със съответния пасаж: от мъжкия екземпляр, книгата ще се съедини в едно цяло като партия домино и повече няма да им е нужна. Тогава нека хубаво наругаят л ексико-графа, но нека го извършат колкото се може по-рано в името на онова, което идва после, защото това, което идва после, е само тяхна работа и е по-полезно от каквото и да е четене.

Виждам ги как върху уличната пощенска кутия разполагат своята вечеря и как се хранят прегърнати, седнали на седалките на велосипедите си.