Милорад Павич - Хазарски речник

Тези думи на Аврам Бранкович кънтяха в ушите ми през цялото време по пътя, по който тръгнахме по суша, така че Дунав на устието при Черно море беше, както си е в Регенсбург, а в Регенсбург - както е в Шварцвалд при извора. Не изчезнаха тези думи и когато пристигнахме на бойното поле и видях как вятърът бързо гони дима от топовете и бавно - мъглата през Дунава. Тогава, на тринайсетата неделя след Свети Дух 1689 година, сушата престана и видяхме най-големия дъжд в живота си. Дунав отново течеше дълбок, колкото е небето над него, а дъждът стоеше в реката изправен като решетка на висока ограда, разделяйки нашия лагер от турския. И тук, в лагера, на бойното поле, ми се стори, че всеки от нас е дошъл на Дунава по различна причина и че за всекиго мога да кажа какво чака в своята засада. Откакто изгори речника на Масуди и на Бранкович, Никон стана друг човек. Вече нищо не го занимаваше, позволяваше да му четат многократно молитвата, която се чете за самоубийци, и хвърляше едно по едно перата си във водата. Седяха той и Масуди край пъстра кърпа и хвърляха зарове на нея, при което Никон губеше огромни суми, като човек, който не мисли да живее повече. И аз усетих, че той се прощава с живота и се надява, че смъртта ще го намери тук, в боя, по-лесно от всякъде другаде. Кир Аврам Бранкович не беше дошъл на Дунава, за да воюва, макар че той умееше това и го вършеше и сега с успех. Очевидно тук, на Дунава, той имаше определена среща с някого. Масуди седеше и играеше комар, но чакаше да види с кого ще се срещне кир Аврам тук, при Железни врата, понасяйки кръв и дъжд и този злокобен ден на Въздвижение на честния кръст, когато турските топове зачестиха стрелбата. А учителят по сабя на кир Аврам, коптът на име Аверкий Скила , оставаше на Дунава под турската стрелба, защото това беше случай безнаказано да провери върху неприятелски или наши войници (за него беше все едно) един нов удар със сабя, който отдавна беше упражнил, но още не беше проверил действието му върху живо месо и кости. Аз пък седях тук с тях, защото чаках третата част на Хазарския речник. Знаех вече наизуст първите две части - Масудиевата, ислямската, и кир Аврамовата, гръцката част, - оставаше да видя дали ще се появи някой с третата, еврейската част на този глосар, тъй като от първите две личеше, че следва трета. Никон бе изгорил първите две и вече не се страхуваше, че третата ще се присъедини към първите, и поради това нямаше повече работа. Но аз, който помнех наизуст първите две, исках да видя и третата, обаче не знаех как ще стане това. Надявах се на кир Аврам, който, както ми се струваше, чакаше същото, което чаках и аз. Но той не дочака. В сражението турските войници убиха след малко Бранкович и Никон, а Масуди плениха. Заедно с турците на мястото на битката се появи и някакъв червеноок младеж със сключени вежди като крила. Имаше един бял и един риж мустак. Тичаше с прашни вежди и брада, изцапана от изтеклите лиги. Кой би рекъл - помислих си, като го гледах, - че и неговото време заслужава часовник! Но знаех, че това е моят човек. В това време и той падна като покосен и от ръ ката му се изхлузи торба, пълна със ситно изписани хартии. След битката, когато всички се оттеглиха, аз излязох от прикритието и събрах онези листове. Преминах Дунава и във Влашко, в Делския манастир, прочетох еврейските ръкописи от онази торба, като се стараех нищо от това, което пише в тях, да не проумявам и тълкувам. После отидох в Полша да извърша онова, което толкова искаше да осуети Никон Севаст. Потърсих печатар и му продадох и трите хазарски речника: еврейския - намерен на бойното поле, гръцкия - купен по нареждане на Аврам Бранкович, и арабския, който бе донесъл Масуди, четецът на сънища. Печатарят се наричаше Даубманус , страдаше от недъг, който чак в петото поколение узрява и носи смърт, като в дълга игра на дама. Плати ми стаята за два месеца, храната и копчетата за риза и аз записах всичко, което бях научил наизуст. Сега отново работех като разказвач и за пръв път след толкова години вършех и другата работа, работата на писар, която отдавна беше изоставил Никон Севаст. В деня на десетте хиляди витлеемски младенци, през 1690 година, завърших работата в такъв сняг и студ, че ноктите се лющеха. От азбучника на Бранкович, глосара на Масуди и еврейския именник от торбата на червеноокия младеж съставих нещо като Хазарски речник и го дадох на печатаря. Даубманус взе и трите свитъка - червения, зеления и жълтия, и каза, че ще ги отпечата.