Милорад Павич - Хазарски речник

Срещу деня на свети Петър и Павел в 1685 година, четвъртата неделя след Свети Дух, нашият господар Аврам Бранкович постъпи на служба при английския посланик в Турция като наемен дипломат и ние се преселихме в Цариград. Приеха ни в една кула над Босфора, където нашият господар вече се беше настанил със своите саби, камилски седла, килими и долапи, големи колкото черкви, с постни очи, с цвета на влажен пясък. В тази кула нареди той да съградят храм на света Ангелина - деспотка и прабаба на чичо му, граф Георгий, и негова; за домашен слуга доведе някакъв ана-долец, който използваше перчема си за бич и във върха на плитката си държеше сачма. Този нов слуга се наричаше Юсуф Масуди , учеше нашия господар Аврам на арабски и бдеше над неговите сънища. Донесъл беше някаква зобница, пълна с изписани хартии, и за него се говореше, че е четец на сънища или ловец на сенки, и как ли още не наричат онези, които се бичуват помежду си с човешки сънища. Никон и аз цяла година прекарахме, нареждайки по полиците и долапите книгите и ръкописите на господаря, а те още миришеха на камилите и конете, които ги бяха докарали от Виена. Веднъж, докато слугата Масуди бдеше в спалнята на кир Аврам, аз докопах Масудиевата зобница, прочетох и запомних от игла до конец целия ръкопис, без да разбера нито дума, защото беше на арабски. Знам само, че имаше вид на речник или глосар, съставен по реда на арабската азбука, тоест вървеше като рак, а се четеше като птицата сойка, която лети обратно...

Самият град и мостовете му на морето не ме изненадаха. Щом пристигнахме в Цариград, започнах да разпознавам на улицата лица, омрази, жени и облаци, животни и любов, от които отдавна бях избягал, очи, които бях срещнал веднъж и бях запомнил завинаги. Реших, че нищо не се случва в хода на времето, че светът не се променя през годините, ами в себе си и в пространството едновременно, като ги размесва в безброй видове като карти и на едни дава миналото като урок за бъдещето или настоящето на други. Тук цялата памет, всяко подсещане и целокупното настояще на един човек се осъществяват на разни места и у различни личности наведнъж, в един и същ миг. "Не бива на всичките нощи около нас нощем - мислех си - да гледаме като на една и съща нощ, защото тя не е такава: това са хиляди, стотици хиляди нощи, които, вместо да пътуват една след друга като птици през времето, календарите и часовниците, се осъществяват едновременно. Моята нощ до твоята нощ не е една и съща нощ, дори и календарно. За католиците и в Рим, и тук днес е Голяма Богородица, а за християните от източноправославния обред, за гърците и гърците от неприсъеди-нената вяра- Пренасяне мощите на свети архидякон Стефан Голобради; за едни тази 1688 година ще завърши петнайсет дни по-рано, за евреите по махалите вече тече 5446-а, а за арабите е едва 905 година по хиджра. Цяла седмица нощи ще похарчим до зори ние, седмината слуги на кир Аврам. Нощите на цял септември ще съберем пътем от тук до Топчисарай, а от "Ая София" до Влахерна харчат вече октомври. Сънищата на нашия кир Аврам някъде се осъществяват като живот, а някой друг пък сънува действителността на кир Аврам и кой знае не е ли дошъл нашият кир Бранкович тук, в Цариград, да види онзи, чиято действителност сънува, онзи, който в своите сънища харчи живота на кир Аврам, а не да бъде тьлмач на господин английския дипломат при Портата. Защото около нас няма действителност на човек, която някой друг човек някъде в това човешко море да не сънува тази вечер, и няма сън на някой човек, който да не се осъществява като действителност на някой друг. Ако човек тръгне от тук до Босфора, от улица на улица, ще изброи от дата до дата всички годишни времена на една година, защото не са еднакви есента и пролетта, всички годишни времена на човешкия живот, защото никой не е всеки ден стар или млад и цял един живот може да се захлупи като пламък на свещ, та помежду раждането и смъртта да не остане нито дъх. Ако знаеше накъде точно да тръгнеш, още тази нощ щеше да намериш някого, комуто се случват твоите бъдещи дни и нощи, един, който яде твоя утрешен обяд, друг, който оплаква твоите загуби отпреди осем години или люби бъдещата ти жена, и трети, който умира точно от същата смърт, от каквато ще умреш и ти. Ако човек тръгне по-бързо и се впусне по-дълбоко и по-широко, ще види, че цялата вечност от нощи се осъществява нощем отведнъж в огромно пространство. Времето, което вече е изтекло в един град, в друг едва започва, така че човек може да пътува между тези два града напред и назад през времето. В един град-мъжкар можете да срещнете в живота жена, която в друг град-самка е вече мъртва, или обратното. Не само животът поединично, всички бъдещи и минали времена, всички ръкави на вечността са вече тук, разкъсани на мънички залци и разделени между хората и техните сънища. Огромното тяло на прачовека Адам се движи насън и диша. Човечеството дъвче цялото време наведнъж й не чака за утре. Времето прочее тук не съществува. То идва и залива този свят от някъде от друга страна..."