Милорад Павич - Хазарски речник

Хазарите вярвали, че първият и по-сетнешен човек - Адам, е най-големият брат на Христа и най-малкият брат на Сатаната, създаден от седем части. Създал го бил Сатаната; плътта му е направена от пръст, костите от камъни, очите за зла беда по-бързи от водата, кръвта от росата, дъхът от ветровете, мисълта от облаците, а умът от ангелската бързина. Но не можел да се движи, докато не му вдъхнал душа неговият истински и втори баща, Бог. Когато душата влязла в него, Адам докоснал с левия си палец десния, мъжкия с женския, и оживял. От двата свята - невидимия, духовния, създаден от Бога, и видимия, материалния, творение на несправедливия иконом Дявола, значи само Адам е чедо на двамата създатели и дело на двата свята. Тогава Сатаната затворил в тялото му два паднали ангела и у тях се появила такава похот, че до края на света не ще могат да се заситят и усмирят. На първия ангел името му било Адам, а на втория - Ева. Ева имала вместо поглед мрежи, вместо език въже. Била във формата на Голяма закопчалка или белезница. Адам започнал веднага да старее, защото душата му била прелетна птица в други времена. В началото Адам бил направен само от две времена - мъжко и женско. После от четири (които принадлежали на Ева и неговите синове Каин, Авел и Сет). Но после непрекъснато се умножавало числото на частиците време, затворени в човешкия образ, и тялото Адамово се увеличавало, докато станало огромна държава, подобна на държавата на природата, но с различен състав. Последният смъртен цял живот ще обикаля отвътре главата Адамова, търсейки изход, но няма да го намери, защото вход и изход от Адамовото тяло е намерил само Христос. Огромното Адамово тяло не лежи в пространството, а във времето, ио не е лесно да се обуеш в чудеса и от думите да направиш лоцета. Затова у следващите поколения се преселва не само душата на Адам (преселението на душата всъщност е винаги преселение само на една-единствена душа, онази, Адамовата), ами и всичХи смърти на Адамовите потомци се преселват и връщат в Адамовата смърт, съграждайки така като частици една велика смърт, съответна на Адамовото тяло и живот. Все едно че се преселват бели птици, а от преселението се връщат черни. Когато умре неговият последен потомък, ще умре прочее и Адам, защото в него се повтарят смъртите на всичките негови деца. И тогава като в баснята за враната и чуждите пера ще дойдат Земята, Камъкът, Водата, Росата, Вятърът, Облакът и Ангелът и всеки ще вземе от Адам своето и ще го разпилее. Тежко тогава на онези, които са отпаднали от Адамовото тяло, от тялото на праотеца на човека, защото не ще могат да умрат с него и като него. Те ще се превърнат в нещо друго, а не в хора, затова хазарските ловци на сънища дирят прачовека Адам и съставят своите речници; глосари и азбучници. Трябва обаче да се знае, че хазарите наричали сънища не това, което ние наричаме сънища. Нашите сънища се помнят, докато не погледне човек в прозореца; щом погледне, те се разпръсват и изчезват завинаги. При хазарите не е така.

Те смятали, че в живота на всеки човек има възлови места, частици от времето като ключове. Поради това всеки хазар си имал тояга и по нея като на рабош врязвал състоянията на ясния разум или миговете на върховно осъществяване на живота. Всеки от тези белези на рабоша получавал име на някое животно или скъпоценен камък. И бил наричан сън. Сънят за хазарите прочее не е бил само ден на нашите нощи, а е можел да бъде и тайнствена звездна нощ на нашите дни. Ловците или четните на сънища били свещеници, които тълкували белезите по споменатите рабоши и от тях създавали речници на биографии, но не в древния смисъл на думата като Плутарх или Корнелий Непот. Това били сборници от безименни жития, съставени от онези мигове на просветление, в които човек става част от Адамовото тяло. Защото всеки човек поне за миг от своя живот става част от Адам. Ако се съберат всички тези мигове, получава се тялото на Адам на земята, но не в плът, а във времето. Защото само един дял от времето е осветен, проходим и използваем. Адамовият дял време. Останалото за нас тъне в тъмнина и служи някому другиму. Нашето бъдеще е като рогата на охлюв; то се скрива пред нас, щом докосне нещо твърдо, а вижда само когато е изтеглено до края. Така вижда винаги Адам, защото онзи, който познава смъртите на всички свои хора отнапред до свършека на света, знае и бъдещето на тези хора. Затова само като се присъединим към Адамовото тяло, и ние самите ставаме ясновиждащи и съпритежатели на своето бъдеще. В това е основната разлика между Сатаната и Адам, защото дяволът не вижда бъдещето. Затова хазарите дирели Адамовото тяло, затова женските и мъжките книги на хазарските ловци на сънища означавали нещо като Адамова икона, при което женските обозначавали неговото тяло, а мъжките - неговата кръв. Хазарите, разбира се, знаели, че техните гадатели не могат да достигнат цялото тяло, нито да го представят в своите речници-икони. Те дори често рисували две икони, на които нямало никакъв образ, а два палеца-ляв и десен, женския и мъжкия Адамов палец. Защото всяка част, овладяна в речниците, можела да се раздвижи и оживее едва след като се докоснат двата пръста - мъжкият и женският. Поради това в своите речници хазарите особено се стараели да овладеят тези две части от тялото на Адам и дори се смята, че са успели, но нямали достатъчно време за останалите части. Но Адам има време и чака. Както неговите души се вселяват в децата му и се връщат като смъртите на тези деца в неговото тяло, така и част от неговото огромно тяло-държава може всеки миг да бъде отново убито или да оживее във всеки от нас. Достатъчно е пророческото докосване на пръстите. Мъжкият и женският. При условие, че сме изградили поне една част от Адамовото тяло зад тези пръсти. Че сме станали част от него...