Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

С няколко движения на ножа отряза ръкава и започна операцията. За щастие раненият загуби съзнание от болката. След двадесет минути операцията беше свършила. Поне опасност за живота на Чински нямаше.

В това време Зенон препускаше като луд към града. Едва не прегази някаква жена пред църквата и най-сетне скочи от коня пред дома на доктор Павлицки.

Лекарят още не беше заспал и веднага се ориентира какво трябва да направи. Изпрати сестра си до пощата да се свърже с Людвиково, а сам бързо извади от шкафа чантата с хирургическите инструменти, провери дали нещо не липсва, сложи още някои лекарства, спринцовка и бинтове.

Сестра му се върна и съобщи, че семейство Чински са тръгнали с автомобила и след пет-десет минути ще са в Радолишки.

— Ще отида с тяхната кола — реши лекарят.

— Ама тръгвайте бе, докторе, ей ви коня! — препираше Зенон.

— Луд ли си! — възмути се Павлицки. — Да се друсам на кон, и то без седло?!… Пък и с автомобила ще стигна по-бързо.

И имаше право. Неочаквано бързо пристигна големият автомобил от Людвиково. Ужасени, Чински искаха да разпитат Зенон какво и как се е случило, но лекарят заяви, че ще имат време за това по-късно.

След по-малко от пет минути бяха вече пред воденицата. Когато влязоха в стаята на пристройката, знахарят тъкмо бе бинтовал главата на ранения.

— Жив ли е, жив ли е синът ми?! — извика госпожа Чинска.

— Жив е, госпожо, и нищо страшно няма — отвърна знахарят.

— Какво знае този човек, докторе, спасявайте сина ми!

— Ей сега ще сваля парцалите и ще го прегледам — каза лекарят.

— Няма защо да го мъчите. Ще ви кажа, докторе, какво му е. Има счупване на челюстта на това място и на лявата ръка, ей тук. Наместил съм костите както трябва.

— Моля не ми пречете! — кресна докторът. — Струва ми се, по-добре от вас зная какво трябва да се направи!

— Няма какво повече да се прави — упорито твърдеше знахарят. — Но нея, това момиче трябва веднага да се спасява.

— Какво й е? — попита лекарят.

— Костта е влязла в мозъка.

— Господин докторе! — простена госпожа Чинска.

Пулсът беше задоволителен.

— Само ще му направя инжекция против тетанус и ще можете да го откарате в болница. Трябва час по-скоро да се направи рентгенова снимка. А сега ще прегледам момичето.

Наведе се над Мариша и се опита да напипа пулса. След малко обърна глава.

— Вече агонизира — заяви.

— Спасете я, господин докторе — обади се знахарят с пресипнал глас.

Лекарят вдигна рамене.

— Вече нищо не може да се направи. Но ще видя раната… Хм… Разбира се… Счупена е черепната основа.

Неподвижното тяло започна да трепери.

— Засегнати са мозъчните ципи — добави. — Затова са гърчовете… Да… На нея и чудо не може да й помогне. Имате ли огледало?

Знахарят му подаде парче счупено огледало. Докторът го приближи до полуотворената уста на ранената. То леко се замъгли.

— Уви — разпери ръце. — Единственото, което мога да направя, е една инжекция за засилване на сърцето. Състоянието е безнадеждно.

Отвори чантата, пълна с лъскави хирургически инструменти. Знахарят ги гледаше като омагьосан, не можеше да откъсне поглед от тях.

Лекарят напълни спринцовката с прозрачната, гъста течност от една ампулка и заби иглата подкожно в ръката на момичето.

— Усилията са напразни — промърмори, — всеки момент може да настъпи краят.

И отново се обърна към Чински с намерение да свали бинтовете.

Знахарят докосна лакътя му.

— Господин докторе! Спасете я!

— Невежи човече! — обърна се Павлицки ядосан. — Как да я спасявам?!

— Та това е ваш дълг — изрече мрачно Кошиба.

— Ти ли ще ме учиш какъв ми е дългът. Аз пък ще ти кажа, че ако раненият получи инфекция от твоите превръзки, ще отидеш в затвора. Ясно ли ти е? Нямаш право да се занимаваш с лечение.

Знахарят сякаш нищо не чуваше.

— Направете й операция — каза. — Може и да е сполучлива.

— Я ме остави на мира! Стига с тая операция!

И като се обърна към семейство Чински, сякаш искаше да му бъдат свидетели, викна:

— Труп да оперирам?! Счупена е основата на черепа. Парченца от костта сигурно са засегнали мозъка. И най-гениалният хирург няма да се справи. Пък и как ще се направи трепанация в такива хигиенни условия…

Направи широк жест с ръка към прашните връзки билки по тавана, опушените газени лампи и мръсотиите по пода.

— Ако имах вашите инструменти — упорито продължаваше знахарят, — щях да опитам…

— В такъв случай цяло щастие, че нямате. Щяхте по-бързо да попаднете в затвора — вече по-спокойно отговори лекарят, опипвайки челюстта на младия Чински. — Хм… наистина има счупване, струва ми се, че не е опасно… Все пак без рентгенова снимка нищо не е сигурно… Раните са повърхностни…