Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

— Има умни селяни — отбеляза Лешек се замисли.

След малко извика:

— Сетих се! Има много прост начин. Съвсем лесно можем да го изпитаме и да се уверим дали е интелигент, или селянин. Стига да го подхванем умело.

— Лешек! Но аз не искам за нищо на света…

— Зная, зная! И аз нямам лоши намерения. Нито възнамерявам да се намесвам в неговата тайна, ако изобщо има такава. Искам само да проверя. Обещавам ти, че той дори няма да забележи.

— Все едно — намръщи се тя. — Не е красиво.

— Както искаш. Все ми е едно — съгласи се Лешек.

Съгласи се само привидно, а беше решил да опита при първия удобен случай. Имаше вродено влечение към разгадаване на тайни. Още от малко момче обичаше да чете Карл Май, а по-късно приключенските разкази на Конан Дойл. Дори най-обикновените ребуси го омайваха.

Начинът, който му хрумна, наистина не беше сложен. Просто в разговор със знахаря щеше да употреби думи, каквито един прост селянин не може да знае. Ако разбере смисъла на изречението или въпроса, ще даде убедително доказателство, че не е такъв, за какъвто се представя. Едва тогава ще може да се отиде по-далеч и да се търсят причините…

В един от следващите дни, пътувайки по заобиколния път до Радолишки, срещна знахаря, който вероятно се връщаше от града. Спря мотоциклета, поклони се, посочи връзката билки, събрани сигурно из крайпътните ровове, и попита:

— При какво заболяване са ефективни, господин Кошиба?

— Това е ангелика. Помага за сърце — любезно, но студено отвърна знахарят.

За да го предразположи за по-дълъг разговор, Лешек се пошегува:

— А не знаете ли кое лекарство е най-добро за любов?

Знахарят вдигна очи и изрече натъртено:

— За любовта, млади господине, най-доброто е почтеността.

Повдигна леко шапката си и отмина.

Лешек за миг остана неподвижен, стъписан от отговора, който не бе очаквал, после се досети какво имаше предвид знахарят и си каза:

— Не може да му се отрече липсата на „espri dapropos“ [11] Находчивост (фр.). Б.пр. .

Когато стигна в града, разказа на Мариша за срещата и добави:

— Да си призная, малко ме смути, въпреки че не съм заслужил такава рецепта.

— Да, но той не го знае — забеляза тя.

— Разбира се. Дяволски се изкушавах да му разкрия истината. Изобщо тази тайна ме измъчва. С най-голямо удоволствие бих разтръбил на всички за нашия годеж. Но все още не бива. Не бива. Едно прибързване ще провали плановете ми.

И наистина сега той се стараеше с посещенията си да не привлича ничие внимание не само в Людвиково, но и в Радолишки. Понякога оставяше мотоциклета пред кръчмата или в двора на търговеца на коне Глазер, а в магазина отиваше пеш. Не биеше толкова на очи.

Изглежда, и до Людвиково не стигаха нови сплетни, защото родителите му нищо не споменаваха, напротив, наблюдаваха благосклонно работата на сина във фабриката. Не се бяха връщали към сериозния разговор, пък и Лешек не го подновяваше, тъй като се страхуваше да не заподозрат особените подбуди за нетърпението му.

Един петък отново срещна знахаря Кошиба. Този път в магазина. Старецът си приказваше с Мариша и когато Лешек влизаше, на неговото брадато, широко лице все още се долавяха следи от усмивка. Изглеждаше му в добро настроение и реши да използува случая, за да проведе предвидения експеримент. Поздрави безгрижно и приветливо и уж случайно попита:

— Вие сте от Кралството, не тъгувате ли за вашия край?

— Никого не съм оставил там, та да тъгувам.

— Странно. Аз съм още много млад и не съм го преживявал лично, но от възрастните съм чувал, че в чужбина ги измъчвала носталгия. Вие не изпитвате ли?

— Какво? — вдигна очи знахарят.

— Носталгия — свободно повтори Лешек.

— Не — поклати глава. — Тук е същата земя, не е чужбина.

Лешек все още не беше сигурен и добави:

— Все пак други хора, други нрави. Не е лесно човек да се аклиматизира.

Знахарят вдигна рамене.

— Обиколил съм цялата държава. Моят дом е навсякъде и никъде.

И това не задоволи Лешек. Знахарят би могъл да се досети за смисъла на непознатата дума от цялостното изречение. Въпросът трябваше да се постави по-точно.

— И тук хората са благоразположени към вас — каза той. — Чувал съм го неведнъж. Много визити ли имате?

— Да. Особено напролет и зиме. През лятото по-малко боледуват.

Сърцето на Лешек заудря по-силно. Сега беше вече почти сигурен, че предположенията на Мариша са основателни. И добави:

— Можехте състояние да направите, ако нямахте явно аспирации към филантропия.