Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

— Утре, като тръгвам, сигурно ще ми се пръсне сърцето — извика отчаяно Луця.

Стоеше насред стаята, потънала в сълзи и съвсем съкрушена. Вилчур я прегърна, притегли я към себе си и заговори:

— Тихо, мило дете… Тихо. И за мен раздялата няма да е лека. Но какво да се прави. Налага се.

На вратата се почука. Наистина беше Донка, попита дали да слага вече за обяд. Вилчур й каза да почака още малко, а той самият отиде в амбулаторията, където намери Колски. Заговори, без да го гледа в очите:

— Помолих ви, колега, да останете още. Вие сигурно сте се досетили за какво става въпрос.

— Да — тихо отговори Колски.

— Ето, Луця ще замине заедно с вас… Знам, че се обичате и искрено ви желая щастие…

Той млъкна. Колски стоеше блед като платно и не беше в състояние дума да продума.

— Решихме — каза Вилчур след дълго мълчание, — че утре рано заминавате. Така ще бъде най-добре. А сега, колега, позволете ми да ви поднеса моите благопожелания. Ще имате съпруга, която няма цена. Да ви даде бог…

И не можа да довърши. Излезе от амбулаторията и се върна в стаята си. Луця вече не беше там. Тежко се отпусна на леглото и подпря глава. Дълго, часове наред седя неподвижно.

Този ден в болницата никой не обядва. Едва привечер Луця с помощта на Донка започна да събира багажа си. Вечерята поднесоха в преддверието. Вилчур бе принуден да доведе Луця почти насила. Настроението беше мрачно. Само Йемьол редеше дългите си монолози, преструвайки се, че нищо не забелязва. Към края на вечерята Луця се разплака и избяга в стаята си. През цялата нощ не затвори очи. Вилчур също не спа. А когато сутринта излезе, приличаше на човек, прекарал тежка болест.

В осем часа пред терасата на болницата дойде кола с ритли, на която Васил с помощта на Колски нареждаше нещата на Луця. Макар че новината за нейното заминаване още вчера бе стигнала до воденицата, никой, освен Васил, който трябваше да я закара на гарата, не дойде да се сбогува с нея.

Когато всичко вече беше готово, Вилчур още веднъж прегърна Луця и й пожела щастие. И двамата не можеха да сдържат сълзите си. Колски седеше в колата и нетърпеливо поглеждаше часовника си. Васил помогна на Луця да седне до него. Той самият скочи на предната седалка, замахна с камшика над гърбовете на конете и колата, потегли по селския път към шосето.

На терасата останаха Вилчур и Йемьол. Когато колата изчезна зад завоя, Йемьол каза:

— Е, заминаха.

— Заминаха — обади се след кратко мълчание Вилчур. — Всички заминават. Всички. И ти ще заминеш.

Йемьол поклати глава.

— Няма да замина. Ще остана. Какво искаш? Обикнах те. Обикнах те затова, че си глупав, Цезарю.

Вилчур се усмихна.

— Глупав… — повтори той.

— Да. Какво е глупостта на днешно време, когато разумът съществува, за да създава зло, ако не върховно добро? А какво може да бъде добро, ако не мъдростта? Животът става парадокс. Тогава може би е много мъдро, че ти, carissime, живееш, за да даряваш с щастие другите.

— Може и за това да съм създаден — замислено каза Вилчур.

— Ти живееш за другите, другите за себе си, само аз не зная за кого и защо живея… От много години търся отговор, търся отговора на този въпрос на дъното на всяка бутилка. И не го намирам… Явно не мога да попадна на съответната бутилка. Но ти не се тревожи! Ще дойде и нейният ред… Ще я гаврътна и в последната глътка ще позная истината.

Двойно дава, който бързо дава (лат.). Б.пр.

Благодаря ти, скъпи мой (англ.) Б.пр.

Благородството задължава (фр.). Б.пр.

Принце мой (фр.). Б.пр.

Също, както по-горе (ит.). Б.пр.

Учи се, момче (от лат.). Б.пр.

Пусто да остане! (фр.). Б.пр.

Параклис от XVII в. във Вилно. Б.пр.

Става дума за друга, считана за чудотворна, икона на Богородица, намираща се в манастира на Паулините в град Ченстохова. Б.пр.

Полско или Конгресно кралство, създадено през 1815 г. на Виенския конгрес от земите на Варшавското княжество, без Познанско и Краков. До националноосвободителните въстания от 1831 и 1863 г. е имало доста широка автономност. Б.пр.

Находчивост (фр.). Б.пр.

Най-важната личност (лат.). Б.пр.

Върховен съд в древна Атина или група авторитетни лица, които решават важен въпрос. Б.пр.

Здравей, скъпи (англ.). — Б.пр.