Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

Здесь есть возможность читать онлайн «Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Професор Вилчур: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Професор Вилчур»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Съдържание:
1. Знахар (Превод: Антоанета Балканджиева)
2. Морал (Превод: Малина Иванова)
съставил : stg™

Професор Вилчур — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Професор Вилчур», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Не е на Васил, а на госпожицата.

— А ти откъде знаеш, че й се привижда?

— Ами веднъж така ме навика, че не зная. Дори ме заплашваше, че ще ви се оплаче. Била съм флиртувала с господин доктора. Притрябвал ми е точно той. Нека си го държи. Нито аз съм за него, нито той за мен. Но за пръв път чувам, че е забранено и да се посмее човек. Та и вие, господин професоре, неведнъж сте се шегували с мен.

Вилчур се окашля и замислено каза:

— Разбира се, че не е забранено.

— Ето на. Знаех си аз предварително, че господин професорът няма да ми се сърди.

— На никого и никога не се сърдя, мойто момиче — въздъхна Вилчур и седна да пие готовия вече чай. — Е, освен това какво ново има? У Прокоп всички ли са здрави?

— Защо да не са здрави? Дядо всеки ден ме пита няма ли вест от вас и кога ще се върнете.

— Всеки ден ли идва тук?

— Отначало идваше, но в последно време нещо страни от госпожица Луця и не се обажда.

Вилчур се учуди:

— Защо страни?

— Ами защото не обича доктор Колски. Казва, че не знае защо сте му разрешили да остане, господин професоре. Нещо не е по вкуса на дядо. А и аз се чудя защо, тъй като той е много симпатичен. Миналата седмица, когато господин докторът искаше да наеме коне, дядо не му даде.

— А защо му бяха тези коне?

— За езда. Защото господин докторът и госпожицата често яздят. Сега наемат коне от един староверец от Нескупа, а седла вземат от седларя Войдило в градчето. Ето тук стоят — посочи тя към един ъгъл на преддверието.

Вилчур погледна и кимна.

— Наистина там са.

— А сега докторът сигурно трябва да се връща във Варшава, защото тук за него няма място. Освен ако спи тук в преддверието или в операционната. Та както виждам, от именния ден нищо няма да излезе — приключи Донка малко злобно.

— Какъв имен ден?

— Именният ден на госпожа Павлицка. Трябваше вдругиден да отидат в нейното имение. Госпожа Павлицка беше тук и лично ги покани още в понеделник. Ще има голям бал. Госпожицата дори си прави нова рокля. Такава една небесносиня, гарнирана с тюл. Ех, да можех и аз да си направя такава.

Професорът си допи чая и продължи да седи мълчаливо. Донка се суетеше из стаята и като надзърна, извика:

— Ето, ето ги! Връщат се вече. Днес като че ли по-рано. Вижте ги, господин професоре. Ще минат през плета.

Вилчур се приближи до прозореца. Наистина Колски се прехвърляше през плета, който отделяше двора от нивите. Той скочи и протегна ръце, за да помогне на Луця. Не можеше да се чуе разговорът им, но те явно се забавляваха и бяха в чудесно настроение. Поруменялото лице на Луця сияеше весело. Смееха се, гледаха се в очите, после бавно — тръгнаха към къщата ръка за ръка. От време на време се спираха и сега техният смях се чуваше ясно.

Вилчур се дръпна от прозореца. Вече ни най-малко не се съмняваше какви са резултатите от изпитанието, което беше подготвил. С удоволствие би се затворил в стаята си, за да не ги срещне, но беше невъзможно.

Вратата се отвори и първа влезе Луця, а след нея — Колски. Като видяха Вилчур, в първия момент те се спряха изненадани. Луця извика:

— Господин професоре! Вие сте се върнали!

Вилчур се усмихна принудено.

— Как сте, драги мои?

Поздравиха се сърдечно, но въпреки това се беше промъкнала нотка на общо смущение. Когато седнаха да вечерят, Вилчур прекалено подробно разказваше какво е правил във Вилно, разказваше за отношенията в лекарските среди, а когато тази тема се изчерпа, започна също така подробно да описва операцията на Добранецки.

След вечерята Вилчур веднага каза на Колски:

— Драги колега, бъдете така добър и останете още няколко дена. Няма да ви притеснявам, аз ще си постеля в операционната.

— А, никога няма да приема, господин професоре — неловко отговори Колски. — Не зная дали няма да ви безпокоя, като остана, ако вие, господин професоре, разрешавате, но в никакъв случай не мога да заемам повече вашата стая. В операционната ще ми е много удобно.

Щом постлаха на Колски и пренесоха нещата му, професорът каза, че е изморен, извини се и се оттегли, за да си легне.

До късно през нощта от прозореца на амбулаторията падаше сноп светлина и Вилчур се досети, че Луця и Колски не са си легнали, а разговарят.

За какво ли разговаряха? Дали вече се бяха разбрали? Луця беше ли приела предложението му? Ако беше така, те сега се съветваха как тя би могла да се освободи от задълженията си към стария почтен професор. Как да му каже, че чувствата й са се променили?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Професор Вилчур»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Професор Вилчур» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Тадеуш Доленга-Мостович - Знахарь
Тадеуш Доленга-Мостович
Тадеуш Доленга-Мостович - Дневник пани Ганки
Тадеуш Доленга-Мостович
Тадеуш Доленга-Мостович - Кар’єра Никодима Дизми
Тадеуш Доленга-Мостович
Тадеуш Доленга-Мостович - Три сердца
Тадеуш Доленга-Мостович
Тадеуш Доленга-Мостович - Счастье Анны
Тадеуш Доленга-Мостович
Тадеуш Доленга-Мостович - Дневник пани Ганки (Дневник любви)
Тадеуш Доленга-Мостович
Тадеуш Доленга-Мостович - Знахарь-2 или профессор Вильчур
Тадеуш Доленга-Мостович
libcat.ru: книга без обложки
Тадеуш Доленга-Мостович
Тадеуш Доленга-Мостович - Карьера Никодима Дызмы
Тадеуш Доленга-Мостович
Тадеуш Доленга-Мостович - Мир госпожи Малиновской
Тадеуш Доленга-Мостович
Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вільчур
Тадеуш Доленга-Мостович
Тадеуш Доленга-Мостович - Щоденник пані Ганки = Pamiętnik pani Hanki
Тадеуш Доленга-Мостович
Отзывы о книге «Професор Вилчур»

Обсуждение, отзывы о книге «Професор Вилчур» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x