Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

Нов висок смях стресна Луця.

— Ще я науча аз нея — каза си полугласно тя.

Докато обядваха, размени с Колски само няколко напълно банални изречения, а после извика Донка в аптеката и вперила в нея строгия си поглед, каза:

— Мила моя, трябва да ти обърна внимание, че не се държиш както трябва. Днес слушах разговора ти с господин доктора в операционната. Решително — болницата не е място за флирт. За флирт и задявки. А господин докторът не е подходящ партньор за теб. Би трябвало да се засрамиш. Имаш си годеник, а закачаш други мъже. Ако господин професорът узнае, страшно ще се ядоса.

Отначало Донка широко отвори очи и се поуплаши от суровия тон на Луця, а после си помисли, че всеки би могъл да се сърди, но професорът — никога. Та нали много често и той самият се шегуваше с нея като доктор Колски. Не чувстваше никаква вина.

Но моля ви се, госпожице, аз нищо лошо… — започна тя да се защитава.

Луця я прекъсна:

— Затова именно те моля повече да не се повтаря. Това, че имаш хубаво личице, съвсем не значи, че трябва непрекъснато да стрелкаш доктора с очи. И по-рано съм забелязвала. Да. А сега разтреби тези билки. Йемьол никога нищо не подрежда. Човек наистина трябва да има нерви от желязо.

Като каза това, тя отиде в стаята си, наметна се с палтото и излезе да се разхожда сама. Нарочно мина пред прозорците на Колски, за да я види.

И не се излъга. Колски наистина я видя и въпреки че гневът, който изпитваше вчера към нея, ни най-малко не бе отслабнал, все пак реши да я настигне и да се извини, макар че нямаше никаква вина. Не можеше да понася нейната студенина.

Когато излезе в преддверието, той видя Донка. Беше се опряла на рамката на прозореца и жалостно плачеше.

— Какво ви е? — запита учудено той.

В отговор момичето зарида още по-високо. Доста време мина, преди да изтръгне от нея първите думи:

— Госпожицата… Луця… ме навика… как ли не… като че ли съм най-последната…

— За какво викаше?

— Ами, заради вас.

— Заради мен? Как така заради мен?

— Защото госпожицата, каза, че аз… че аз…

— Че какво?

— Че аз флиртувам с вас — издума Донка и отново заплака.

— Хайде, успокойте се. Що за нелепости!

— Бу-уу… — плачеше Донка. — Че аз съм ви стрелкала с очи. Бу-уу… Та нали аз нищо не съм направила. Аз, опазил ме бог.

Малко по малко се поуспокои и повтори горе-долу точно цялата реч на Луця. Той беше не само изненадан, но и засегнат. Не очакваше, че Луця ще стигне дотам да го подозира в някакви тайни похождения тук, под един и същ покрив с нея. Очевидно тя бе решила да направи престоя му в болницата абсолютно невъзможен. Защото как можеше сериозно да мисли, че флиртува с това момиче. И през ум не му е минавало. Струваше му се, че Донка е мила и симпатична и затова се шегуваше с нея, както обикновено се шегуваше във Варшава със сестрите, които обичаше. Най-неприятното в случая бе, че бе пострадала невинната Донка. Поуспокои я колкото можеше и обеща да обясни на Луця всичко. Реши наистина да поговори веднага с нея.

Досети се, че е отишла в гората и тръгна нататък. Вървя повече от четвърт час и я настигна на завоя на пътя.

Като чу стъпките му зад гърба си, тя се спря и каза:

— А, виждам, че и вие сте любител на самотните разходки.

— Съвсем не. Тъкмо ви търсех. Вие излязохте сама, дори не ме попитахте дали ще ви придружа.

— Първо — не знаех дали ще ви е приятно. И второ, предполагах, че ще си намерите по-приятна компания за разходката.

— За кого говорите? — попита Колски.

— Ах, боже мой! Не е ли все едно? Става дума само да е жена, каквато и да е жена. Както виждам, вие сте станали истински женкар.

— И какво виждате?

— Ами дори това, че се занасяте с Донка.

— Как можете да говорите така? — извика той с почти отчаян глас.

— Но бъдете внимателен — продължаваше тя, сякаш не го чу. — Васил е здравеняк селянин. Няма толкова лесно да сложите годеницата му в куфара си.

Луця бурно се разсмя.

— Колко романтично. Млад варшавски лекар отвлича възлюбената на воденичаря и я кара с товарния вагон към столицата.

Сега той я погледна наистина разтревожено.

— Луця! Какво ви става?

Тя се изчерви и без да го гледа в очите, каза прекалено високо:

— Става нещо, което смятам за неприлично — вашите занесии с това момиче. Можете да насочите стремежите си на съблазнител към някой друг и да ухажвате другаде. Поне не тук. Разбирам, тук вие се отегчавате, но аз бих предпочела да си намерите някакво друго забавление, вместо да подлъгвате Донка.