Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

Много скоро има възможност да го стори: покани я да танцуват. Понеже тези, които танцуваха наоколо, можеха да дочуят откъслеци от изречения и да се досетят за какво става дума, когато тангото свърши, тя предложи:

— Бих искала да поговоря с вас насаме.

— С голямо удоволствие. Още повече че и аз, госпожице, и аз самият исках да ви помоля за това.

През преддверието и стаята, в която играеха бридж, той я заведе в своя кабинет. Там нямаше никого.

— Моля ви — започна делово тя, сядайки в креслото, което й предложи, — днес узнах — в цялата област се носят нелепи клюки, че ние, вие и аз, имаме намерение да се женим.

Той тревожно я погледна и я запита:

— Защо наричате тези слухове нелепи?

— Просто, защото се градят на чиста измислица, на една абсурдна измислица.

— Дори и да е измислица, не виждам защо да е абсурдна.

Искаше да му спести своя отказ и затова поклати глава:

— Абсурдното е това, че както вие, така и аз отлично знаем, че не сме един за друг.

— Аз съвсем не мисля така — възрази той, свивайки вежди.

— Сигурно така мислите — каза тя натъртено. — Първо, вие сте земевладелец. Имате нужда от жена от същата среда, която да се заеме със стопанството и да се грижи за домакинството. Аз съм лекарка. Аз, както знаете, съм дошла в този край да работя за общественото благо. И понятие нямам от стопанство. Нищо не разбирам от това и смятам, че ще унищожа способностите и професионалната си подготовка, ако напусна работата си като лекарка. А тази работа аз смятам за свое призвание и никога няма да се откажа от нея.

Той помълча малко и накрая се обади почти гневно:

— А кой ви казал, че аз ще изисквам от вас да се отказвате от каквото и да било и да ви натрапвам стопанството на Ковалево? Аз искам само да ми станете жена и нищо повече и нямам намерение с нищо да ви смущавам. Ще правите, каквото си искате. Ако пожелаете, ще построя в Ковалево болница, по-голяма от другата. Казвате, че не сме създадени един за друг. А не е вярно. Защото откакто ви познавам, виждам, че подходяща за мен сте само вие и никоя друга. Разбира се, аз може да не заслужавам жена като вас. Давам си сметка. Затова пък знам, че мога да бъда добър съпруг и че няма да се разочаровате. Защото като казвам нещо, казвам го, а щом твърдя, че ви обичам, то в това няма и капчица лъжа. Аз нарочно не бързах да ви се обясня, за да можете да ме опознаете и да си съставите мнение за мен. А колкото за стопанството, майка ми, слава богу, е още жива и се занимава с него. Сестра ми сигурно вече няма да се омъжи, защото и няма голямо желание за това. С една дума, няма да се грижите за домакинството. Затова, госпожице, сега ви питам кое е абсурдното? Кое е нелепото? Няма защо да се страхувате, аз не съм хлапе. Преди да се обърна към вас с това предложение, аз съм обмислил и всичко съм предвидил.

Луця поклати отрицателно глава.

— Не всичко. Много ми е неприятно, че трябва да ви го кажа. Вие съвсем не сте предвидили моите чувства и моите намерения. Не съм съгласна е това, което казахте за себе си. Не вярвам, че мога да ви бъда подходяща съпруга. Това — първо. А второ — не мога да ви стана жена, защото не съм свободна. Имам известни задължения.

— Не може ли да се освободите от тях?

— Не искам да се освобождавам от тези задължения.

Той сведе глава.

— Значи вие обичате някого.

— Да — отвърна тя кратко.

Той помълча известно време, после каза, опитвайки се да се усмихне:

— Аз наистина издрънках големи глупости. Но кой можеше да знае… И как можех да допусна… Не съм чул да ви е ухажвал някой от околността, а ако беше някой от Варшава, вие нямаше да заминете. Моля да ме извините. Никога не бих се натрапвал, ако не бях убеден, че сте свободна. Много ви моля да ме извините.

Смущение и тъга се изписаха по лицето му. След дълго мълчание вдигна към нея очи и в тях блесна недоверие.

— Моля ви — започна той. — Може би така вие желаете да ми подсладите горчивия хап. За мен ще бъде много оскърбително, ако на моята искреност и на моите чувства отговорите, с такива извъртания. И все пак аз наистина не съм забелязал някой да се старае да ви спечели. По нашите места нищо не остава дълго в тайна. Кажете ми искрено и просто — не ми харесвате, ще чакам по-добър.

Луця поклати глава.

— Предположенията ви са неоснователни. Казах ви истината. Наистина обичам друг и ще се омъжа за него.

Той отново замълча — застанал пред нея, опрян на масата, забил поглед в земята.

— Може ли… може ли да ми кажете неговото име?