Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

Луця обаче не мислеше само за себе си и за своя външен вид. Той се убеди в това, когато потърси в гардероба черния си костюм и не го намери; едва когато огледа стаята, го забеляза окачен на един стол. Току-що го бяха почистили и изгладили.

В шест часа дойде колата.

Докато сядаше до Луця в бричката, Вилчур усети аромат на парфюм. Това окончателно го депримира и за да скрие смущението си, започна надълго и нашироко да разказва на Луця за някаква сложна операция на дванадесетопръстника, за която беше прочел в току-що полученото медицинско списание. През целия път разговаряха на тази тема.

Между баловете в Ковалево и във всички други имения по тези краища и баловете в столицата имаше голяма разлика. Отличаваха се преди всичко по това, че поканените не смятаха за връх на изискаността да дойдат колкото се може по-късно, а идваха точно в определеното време, а понякога и няколко часа по-рано. Затова, когато Луця и Вилчур слизаха от колата пред терасата в Ковалево, вътре вече беше многолюдно и шумно. Младият господар излезе да ги посрещне, а след него заситни и майка му. На терасата излязоха още няколко души, за да видят кой е дошъл.

От всички присъстващи Вилчур и Луця познаваха само няколко души. Освен Павлицки и енорийският свещеник имаше земевладелци от по-близките и по-далечните околности, жените им, сестрите, дъщерите и майките. Модният обичай да се подмладяват все още не беше стигнал дотук и майките изглеждаха наистина като майки, жените като жени, а дъщерите като дъщери. Майките бяха насядали по канапетата, жените се бяха събрали в един малък страничен салон и оживено разговаряха по домакински въпроси, а госпожиците стояха на групички, шепнеха си и се смееха, поглеждайки към трапезарията, където поднасяха на господата водка и мезета.

Господата на различна възраст се бяха струпали прави около масата. Водеше се общ разговор. Беше сезонът на лова и тази тема привличаше вниманието на всички: на стари и млади, на опитните ловци и на ония, които сега започваха.

В това време в салона се разнесоха първите звуци — музикантите настройваха инструментите си. Наистина оркестърът, който бяха поканили от Радолишки, не беше многоброен, тъй като се състоеше само от трима души: пианист, цигулар и акордеонист, но затова пък беше опитен и се радваше на голяма популярност в цялата околност.

Постепенно младите господа излизаха от трапезарията и едва сега Юрковски започна да им представя Луця и Вилчур. Всички отдавна бяха чували за тях, но не само затова, а и заради красотата на Луця, скоро около тях се събраха много младежи и при звуците на първия валс поканиха Луця да танцува. На свой ред Павлицки покани госпожица Юрковски и скоро салонът се изпълни с валсиращи двойки. Мезетата или по-скоро изпитият алкохол имаше чудесно влияние върху настроението на господата и на тяхното желание да се въртят под звуците на музиката. Дамите нямаха нужда и от тази подбуда, защото самият танц ги ентусиазираше.

Луця изглеждаше много добре. За това говореше не само огледалото, в което тя, танцувайки, контролираше своята външност при всяка обиколка на салона, но и погледите на всички мъже. Тук имаше жени и по-млади, и по-хубави от нея, но тя не можеше да се оплаче от липса на успех.

Неуморимият оркестър почти не си почиваше и тъй като кавалерите бяха повече от дамите, Луця едва успяваше да приседне за миг, за да си почине и отново някой я грабваше да танцува.

В стаите наоколо възрастните господа седнаха да играят бридж. Вилчур, който изобщо не знаеше, а и не обичаше да играе на карти, стоеше на прага на салона и разговаряше с домакинята. Дотолкова, доколкото беше възможно, той не сваляше поглед от Луця и не можеше да се освободи от странното чувство, че тя му е станала чужда и далечна. Струваше му се, че в блясъка на очите й, в живата й руменина, в кокетната й усмивка, във всичко това имаше нещо неестествено и някак си неприлично. Това безсмислено въртене в тясното пространство, в блъсканицата на танцуващите, това кършене в ханша, почти кокетното свеждане на главата не съответстваше на нейната сериозност и на душевността й. Това не беше Луця.

Никакви разсъждения не му помогнаха. Напразно си казваше, че всичко е наред, така трябва да бъде. Луця е млада девойка, а от памтивека танцът е привилегия именно на младите момичета; всичко я разкриваше по-скоро в добра светлина: умее да работи интензивно, полезно и сериозно, гледа задълбочено на житейските проблеми и на своите задължения и същевременно е способна да бъде весела и естествена и да се забавлява така, както се забавляват жените на нейната възраст. Всичко това беше правилно и убедително. И все пак — колкото повече разумът го осъзнаваше и приемаше, толкова повече някъде в емоционалните центрове се засилваше протестът.