Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

Йемьол потвърди.

— Знам, знам. Наистина жито не съм сял, затова пък имах плантация от кълчища.

— Как така? — учуди се Юрковски.

— Напълно нормално. На главата коса — като кълчища. Както виждате, о, Цинцинат, плантацията много не просперира. Много ниски добиви.

— Ха-ха-ха! — сети се Юрковски. — Това значи, че вие плешивеете? Ха-ха-ха! Ами вие сте страстен шегобиец! Та за какво говорех аз? Аха. До сватбица не се стигна. Защото, да си кажа правото, тукашните места не са много плодородни в това отношение, не раждат много госпожици. А каквито имаше, вече се изпожениха. Отиде човек при някой съсед, после при друг — всеки женен. Във всяка къща жена шета, дечица…

— Плодят ли се плодят — отговори Йемьол.

— Плодят ли се плодят — повтори бързо Юрковски и като усети невинната уловка на своя събеседник, отново избухна в смях. — Ама че устат варшавянин сте вие. Виж ти какъв сте бил! Никога ли не сте се женили?

— Никога — поклати глава Йемьол.

— Никога ли нищо не ви теглеше към женитбата?

— Да. Веднъж двама типове ме теглеха да се женя за сестра им.

Господин Юрковски присви многозначително лявото си око.

— Значи галопирахте толкова надалече?

— Ако онова може да се нарече галоп, carissime.

Така си приказваха почти до здрач, когато гостенинът се накани да си ходи. Тъй като той нерешително се окашля, суетеше се и се оглеждаше, Йемьол каза:

— А не бихте ли искали да се сбогувате с госпожица Канска?

— Да, именно, именно. Ако тя се чувствува добре и все още не спи.

Луця не спеше, но се сбогува с Юрковски през вратата, а след като той си замина, каза на Йемьол:

— Колко мил човек. Колко непосредственост и колко чаровна простота, която разкрива искрено и добро сърце.

— Наистина — коварно потвърди Йемьол. — При това е красив. Плещи на Херкулес, мускули на Титан, врат на зубър и фантазия на Кмичиц [79] Едно от главните действуващи лица в известния исторически роман-трилогия „С огън и меч“, „Потоп“, „Пан Володиовски“ от Х. Сенкевич (1846–1916), виден представител на полския позитивизъм. — Б.пр. ! Ех, ех! Нещастният ми приятел, горкичкият ми приятел!

Луця се учуди.

— За кого говорите?

— За моя приятел. За Вилчур. Този нещастник се лекува там в града и наум не му идва, че тук Пенелопа е забравила да разтакава платното през нощта, ами, напротив, мечтае по нощите, но не за него, за нещастния Одисей!

Луця се изчерви и се засмя.

— Що за глупости говорите?

— О, нещастие, нещастие за теб, Орест — стенейки, нареждаше Йемьол. — Наистина ти казвам, положението ти не беше толкова опасно, когато цяла тълпа поклонници изкушаваше сърцето на твоята Пенелопа, колкото сега, когато е само един! Един, но какъв! Осанката на Завиша Черни, мустачките, дявол да го вземе, на Лешек Бяли [80] Легендарни герои, които се споменават в цитираната трилогия на Х. Сенкевич. — Б.пр. , абе изобщо. Пътува си сега към своето Ковалево, шиба с камшик конете, подсвирква си доволно, а по петите му препускат мислите и въздишките на някоя си чаровна Дулсинея Тобозка. Носи се, рицарю, състезавай се с вихрите! Това е състезание, от което няма да се разочароваш.

Развеселена, Луця се смееше непринудено.

— Много слаб пророк сте.

— Слаб? Искате да кажете nemo proteta в своята болница. Дано и двете ми предсказания да са погрешни!

— Уверявам ви, че те няма да се сбъднат — каза тя натъртено.

— А на мен ми се струваше, че този земевладелец ви е завладял сърцето от пръв поглед.

— Разбира се, че ми е завладял сърцето, само че не в този смисъл, в който вие си въобразявате.

— А знаете ли, че той съвсем открито ви ухажва? Според всички правила на селската традиция това си е чисто и просто ухажване преди предложение за женитба.

Луця махна с ръка.

— Напълно съм убедена, че и в това отношение се лъжете.

— Гарантирам ви го с цялото си имущество — упорстваше Йемьол. — И кой знае дали няма да постигне своето? Кой знае? С търпение и труд. Ще видите, че сега все по-често ще ни посещава!

Йемьол не се излъга. Действително Юрковски ги посещаваше почти всеки ден. Пристигаше по различен повод. Веднъж, защото отивал при познати в някакво имение и му било по пътя, друг път, защото имал работа в града или пък защото карал някакви провизии, които майка му искала той да подари на болницата. Всички тези поводи не бяха нито особено ловко измислени, нито хитри. Те обаче отнемаха възможността Луця да поговори открито с него. Дори тогава, когато Юрковски нямаше на разположение някакви скалъпени поводи, той направо казваше: