Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

Най-напред й даде да пие отвара от билки, които професорът предписваше на болните за спадане на температурата. После нареди на Донка да я съблече и да я сложи в леглото. Неговите лекарски познания не отиваха по-далеч, затова той седна до леглото и се задоволи да отпъжда мухите.

За щастие рано следобед дойде доктор Павлицки. Йемьол излезе да го посрещне:

— Големи злочестини ни изпрати бог, уважаеми Ескулап. Моя стар приятел го ухапа бясно куче, в аптеката се свърши спиртът, да, и госпожица Луця лежи с температура в безсъзнание. Дадох й настойка от някакви билки за спадане на температурата, а тя продължава да има четиридесет градуса. Надявам се, че освен високата температура няма нещо по-сериозно.

Доктор Павлицки прегледа болната и заключи, че температурата се дължи на простуда и на нервно изтощение.

— Госпожица Канска има здраво сърце — обясни той на Йемьол, — затова не смятам, че ще има някакви сериозни усложнения. Ще оздравее след няколко дни. Впрочем аз ще идвам всеки ден тук.

Той наистина удържа обещанието си. Всеки ден, след приемните си часове в Радолишки, отиваше в болницата, където се интересуваше не само за здравето на Луця, но се заемаше и с тукашните пациенти.

След пет дена Луця дойде в съзнание. Тя искаше да стане, но беше толкова отслабнала, че не можа дори да се облече. Едва на следния ден успя да го стори. Беше неделя и господин Юрковски беше дошъл да я види. От Павлицки беше научил за болестта й и пристигна с огромен букет.

— О, сигурно много трудно сте намерили тези цветя — поблагодари Луця. — Много мило от ваша страна.

— Какво ти мило. Нали аз, по дяволите, съм виновен отчасти за вашата болест. А ако не съм виновен аз, то моите деди или прадеди, които са се заселили в Ковалево. Вие сигурно знаете, че това отвратително блатище принадлежи на Ковалево. Неведнъж съм си блъскал главата как да го пресуша. Доведох дори най-различни инженерчета. Ходиха, поклащаха глави, мериха и от всичко това излезе във водата дупка.

Високо се изсмя, със замах се тупна по коленете и добави:

— Взеха по петстотин злоти и изчезнаха яко дим. А блатото, както си беше, така си и остана.

Той говореше много високо и се смееше с широко отворена уста. Баритонът му огласяше цялата къща. Когато се движеше из стаята, създаваше впечатлението, че ще преобърне всичко, което беше там. Присъствието и гласът му изпълваха цялата болница.

Тъй като идваше от Радолишки, направо от църква, и беше тъкмо време за обяд, Йемьол се постара да има и водка. И действително имаше. Господин Юрковски се оказа добър партньор. Обядът отдавна беше приключил, а двамата продължаваха да си попийват. Луця, която се чувствуваше изморена, се сбогува с тях и отиде да си легне. Още щом излезе, господин Юрковски се наведе към Йемьол и му пошепна така, че можеше да се чуе на двадесет метра от къщата:

— Ама, господине, каква изключителна жена! Повече такива жени трябва да се раждат по земята.

Йемьол сериозно кимна.

— Нямам нищо против този вид раждания по земята, почитаеми земеделецо. Макар и да предполагам, че те биха предпочели да се раждат на нещо по-пухкаво.

Господин Юрковски сви вежди и запита любопитно:

— На нещо по-пухкаво?

— Si, signore. Хайде наздраве за неженените.

Пиха и господин Юрковски делово попита:

— Вие не сте ли женен?

— Да, но не съм монах от Малтийския орден [78] В полския език думата кавалер означава неженен, а също и рицар (светско лице или член на монашески орден: на Малтийския, на тамплиерите и т.н.). Героят чрез игра на думи (в оригинала), основана на многозначността на думата кавалер, намеква, че макар и неженен, не живее като монах. — Б.пр. .

— А знаете ли какво, на мен ми омръзна да не съм женен. Наближавам четиридесетте, време ми е вече. Крайно време е.

— И защо не сте се оженили досега?

— Именно времето е причина. Нямах време. Смешно е да се каже, но това е самата истина. Защото беше така, драги господине. Първо имаше война. На човек тогава не му идват такива работи наум. После се връщам в моето Ковалево, а тук пълна разруха. Всичко беше изгоряло до основи. Селяните бяха изпокрали основите. Както се казва, трън да завъртиш, няма за какво да се закачи. Като изметено. Тогава как да се жениш? Как, драги господине, да си вземеш жена и да я сложиш под крушата, па да й кажеш: хайде сядай тука, мила, и чакай, докато ти построя къща и изкарам късче хляб за тебе от земята. Когато се захванах да възстановявам стопанството, от тъмно до тъмно бях на крак. Тъкмо бях подредил горе-долу всичко и ето я и кризата. Мисля си: що за проклетия? Нали хората трябва да ядат. Земята не може да не роди. Но няколко години нищо не даде. Добивът от квадратен метър пшеница или коноп — една и съща цена. Сам знаете.