Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

Вилчур се засмя.

— Уважаеми колега, я оставете настрана ласкателствата. А що се отнася до признанието, ще ви дам най-доброто доказателство за него, като последвам вашите указания — утре сутринта наистина ще замина за града.

Луця излезе, за да запари чая. Самоварът беше още топъл. Трябваше само да постави още въглени и с един малък мях да ги раздуха. Докато правеше това, усети, че леко й се зави свят. Учудена от тези симптоми, тя си премери пулса. Преброи деветдесет и шест удара и си помисли: „Имам температура.“ Но сега нямаше време да я премери.

Веднага след като изпиха чая, Павлицки и Юрковски започнаха да се сбогуват.

— Ако вие, господин професоре, позволите, по време на вашето отсъствие ще се отбивам да помагам на колежката Канска.

— Ще ви бъда много благодарен. Не само по време на моето отсъствие, а винаги ще сте добре дошли.

— Може би така — засмя се Павлицки — ще се реабилитирам някак си. Ползвам се със славата на алчен човек и скръндза. Искам да покажа, че не съм такъв. Моля да ми вярвате, господин професоре, аз и досега винаги съм имал пациенти, от които не вземам пари. По тия места, където има толкова беднотия, не може да бъде иначе.

Когато най-после те заминаха, а Вилчур се оттегли, за да спи, Луця си премери температурата. Имаше повече от тридесет и осем градуса. Преминаването през мочурищата не можеше да няма последствия. Но тя много не се разтревожи. Преди да легне, взе голяма доза аспирин и веднага заспа дълбоко и непробудно.

Сутринта се събуди с температура. Въпреки това стана. Освен с пациентите, които чакаха както обикновено, тя трябваше да се заеме с най-важното — да изпрати Вилчур на гарата.

В седем часа сутринта тлъстият кон Ванка беше впрегнат в една малка бричка. Щеше да я кара Зоня, тъй като нито един от мъжете не можеше да се откъсне от работата във воденицата. Луця приготви куфара на Вилчур, който, макар и с превързана ръка, приемаше болни. След закуска, около осем часа, той седна в бричката.

— Много ми е неприятно, че ви пускам сам — каза му Луця, — но как мога да оставя всичките тези болни без надзор.

Вилчур я погледна внимателно.

— Имате ли температура?

Тя решително възрази.

— Ами, не, аз съм много развълнувана от всичко, което се случи.

— Моля ви се, поне вие не се разболявайте — каза той, целувайки й ръка.

— Ще тъгувам за вас — каза тя шепнешком така, че Зоня да не чуе. — Много ви моля, пишете ми.

— Добре, добре.

— Ако не получавам всеки ден писма, няма да издържа тук, с работата, и ще дойда в града. Смятам, че тази заплаха е достатъчно ясна, за да ви убеди да ми пишете.

Зоня, която седеше до Вилчур, се въртеше нетърпеливо и прекъсна разговора:

— Хайде, щом като трябва да спираме и у доктор Павлицки в Радолишки, време е вече да тръгваме.

— Довиждане — каза Вилчур.

Бричката трябваше да спре и пред воденицата, тъй като цялото семейство на Прокоп Мелник, с него начело, беше излязло, за да се сбогува с професора.

— Бог да ви пази и да се върнете здрав.

Вилчур наистина искаше да се отбие у Павлицки, преди всичко за да му благодари за любезността и така да му върне визитата и, второ, за да го помоли да изпълни обещанието си и да се отбива при Луця, която щеше да се преумори, тъй като нямаше кой да й помага.

Той завари Павлицки и жена му да закусват. Едва тук от разговора научи, че Луця е трябвало да мине през блатата, за да отиде в Ковалево.

— От тамошните жители знам, че преминаването на мочурищата е почти немислимо — каза Павлицки. — Впрочем днес имам доказателство за това. Много тъжно доказателство.

Той замълча и каза:

— Едно младо момче от Мухувка е придружавало госпожица Канска, някой си Сушкевич, който минавал за най-добрия познавач на местността. Той я превел успешно. После сам се връщал към къщи по същия път. Връщал се… но до този момент не се завърнал. И никога няма да се върне.

Луця не научи за смъртта на Антони Сушкевич нито този ден, нито на следващия. Докато правеше превръзка в лабораторията, отново й се зави свят, но този път вече много по-силно. Едва успя да покрие раната на пациента с марля и да даде на Донка указания как да го бинтова. В полусъзнание тя стигна до своята стая, като се опираше на стената. Донка уплашена изтича при Йемьол, който, като премери температурата на изпадналата в безсъзнание Луця, се уплаши. Живакът в тръбичката преминаваше четиридесет градуса. Впусна се да я спасява, както можеше.