Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

— Ти искаш да скъсаш с мен? — попита го тя.

— Не да скъсам. Защо употребяваш такива думи? Просто да се разделим. Нас за кратко ни свърза неразбираемият каприз на съдбата или по-скоро твоят каприз, но тази връзка още от началото беше един абсурд. Не те упреквам, че си имала и други любовници, освен мен. Това е въпрос на твоята съвест. Няма да те осъждам, защото аз самият съм виновен. Ще бъде смешно, ако аз, крадейки от мъжа ти зад гърба му твоите чувства и нежност, които дължиш нему, те осъждам от амвона само защото искам да запазя за себе си монопола в тази кражба. Предлагам честно и разумно: да се разделим. Да се разделим не като двойка добри приятели, а като хора, които са се излъгали и без да съжаляват един за друг, тръгват в противоположни посоки.

— Нямам намерение да се защитавам — каза Нина, — нито да се оправдавам. Искам само да ти обърна внимание на едно. На нещо, което сам не забелязваш. Струва ти се, че постъпваш благородно, а не взимаш предвид онова, което аз чувствувам, което преживявам. Казваш: да се разделим. Защото нищо не ти струва. А не ти ли идва наум, че за мен това може да е драма? Той вдигна високо вежди.

— Драма? По-скоро фарс? Един от многото.

Тя се престори, че не го чу и продължаваше да говори:

— Струва ти се, че като не ми даваш съвети за морала и не ме осъждаш, постъпваш лоялно с мен. А не виждаш, че ме оскърбяваш много болезнено. Ако пазеше поне капчица чувство, нямаше да кажеш: да се разделим, защото си друга, не такава, каквато аз искам. Щеше да кажеш; стани друга, промени се, защото искам да те имам такава, каквато те обичам. Смятам, че постъпваш лошо. Ще ти помогна. Ще намериш в мен морална подкрепа. Ще се опреш на приятелска ръка.

Той поклати глава.

— Не, Нина. Това са празни думи. Аз искам да се разделя с теб не защото научих за твоите любовници, а защото, осъзнах колко отвратителна е ролята любовник на чужда жена. Не е възможно да се прокара граница между онова, което ти наричаш любов, а твоят мъж ще нарече подлост.

Нина се засмя иронично.

— Скъпи мой, на много ниска цена искаш да получиш етичното си превъзходство над мен.

Досега той се стараеше някак да избегне всичко, което можеше да я обиди. Сега обаче каза:

— Ами защото не заслужава по-висока цена.

— Ти си много учтив.

И двамата млъкнаха. Нина мълчаливо пушеше. Колски въртеше ключовете, които държеше в ръка.

— Не постъпваш като мъж — обади се тя най-после.

Той сви рамене.

— А как би постъпил един мъж?

— Щеше да ми заповяда да скъсам с другите.

Той поклати отрицателно глава.

— Ти съвсем не ме разбираш.

— Но искам да те разбера.

— И така, преди всичко аз не вярвам, че ти си способна да промениш твоя досегашен начин на живот. Начинът на живот не е случайност. Той просто е следствие на натурата на даден човек. Но не става дума за това. Дори да бях сигурен, че ще изоставиш Корсак, англичанина и другите, които не познавам, пак не бих могъл да продължавам с теб. Ни най-малко не желая да те засегна. Да, разбира се, признавам, имаш много качества. Ти си интелигентна, елегантна и красива. Знам много добре, че като се разделя с теб, ти нищо не губиш! Защото ти не държиш на мен.

Тя го прекъсна:

— Остави ме аз да съдя за това.

— Тук може да влиза в играта само твоята наранена амбиция, наранена, тъй като инициативата за нашата раздяла излиза от мен. Ето защо искам да те успокоя. Не виждам основания за самодоволство. Не виждам никакво превъзходство. Напротив. Смятам, че играта изгубих аз, защото ти ще си останеш такава, каквато си била, каквато си, а пък аз съм принуден да ревизирам своето поведение. Ти няма за какво да се упрекваш, аз пък… Впрочем да не говорим за това.

Нина вдигна глава и запита:

— Искам да знам още само едно. Срещнал ли си друга жена?

В първия момент той не разбра за какво става дума:

— Не, не, Нина! О, божичко, колко далече сме един от друг!

Стана и започна бавно да си слага ръкавиците.

— Е, какво — каза с усмивка. — Не остава нищо друго, освен да се сбогувам.

Протегна ръка, която Колски мълчаливо целуна. Бавно вървеше към вратата. На вратата се обърна.

— В края на краищата вие сте добро момче.

Преди той да успее да отговори, Нина излезе.

От този ден те изобщо не се виждаха. Минаха три седмици. Една вечер тъкмо минаваше визитация на втория етаж, когато един санитар изтича към него.

— Господин докторе. Долу е госпожа Добранецка и иска да говори с вас.

Той веднага се сети, че трябва да е станало нещо необикновено. Когато обаче влезе в директорския кабинет и видя Нина, се изплаши. Беше бледа, под очите и имаше дълбоки сенки, ръцете й трепереха.