Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

Когато той се поколеба, тя добави:

— Трябва да си оправя устата и косата след тия целувки. Е, и малко да се поразхладя. Сигурно съм се изчервила.

Колски, преминавайки през осветения салон, си мислеше: „Или е дявол на лукавството и разврата, или някакво изключително стечение на обстоятелствата е винаги против нея.“

Въпреки очакванията си, в салона той завари двамата господа да разговарят бавно и спокойно. Явно лустрото на добрите обноски в обществото беше надмогнало взаимната им антипатия.

„Само ако знаеха — мислеше си Колски, — че това, за което се борят помежду си, ми принадлежи…“

Не беше довършил мисълта си, когато Нина се върна. Завърза се доста оживен разговор на английски, в който Колски, разбира се, не взимаше участие.

По едно време Нина погледна часовника си и каза:

— Е, сега вече не ви задържам, господа. Мистър Хау е дошъл с колата си, той ще бъде така любезен да ви закара.

— Съжалявам, но не мога да се възползувам от неговата любезност — усмихнато каза ротмистърът. — Предпочитам да походя. Имам повече от половин час на разположение, а нощта е толкова красива.

Сбогуваха се с Нина и всички едновременно излязоха. Колата на англичанина наистина беше пред къщата и той набързо се сбогува. Корсак и Колски излязоха на улица „Вейска“ и през площада „Трите кръста“ се отправиха към „Брацка“ Вървяха мълчаливо. Изведнъж ротмистърът се спря и като хвана Колски за ръката, каза със стиснати зъби:

— Ако не трябваше утре да се явя в полка, ако не бях дал честна дума на моя началник, че ще се явя, вярвайте ми, така щях да разбия с камшика мутрата на това жиголо, на това перверзно нищожество!

Той пусна ръката на Колски и те отново направиха петнадесетина крачки.

— Вие… вие смятате ли, господин ротмистър, че мистър Хау е любовник на госпожа Добранецка?

Ротмистърът се разсмя.

— Ама че сте параден! Дали мисля! Но това е очевидно! Тя му е любовница и при това се страхува от него!

— Откъде заключавате, че се страхува? — сломено попита Колски.

— Как така откъде? Та това е съвсем ясно. Трябваше да вечеряме двамата сами. В това време долази този подмокрен простак и тя не се осмели да го изпъди. Защо? Защото се бои от него. Или пък, защото се бои да не го загуби. Такива космополитни преситени типчета умеят да правят много неща, драги господине. След малко той добави:

— Свини!

Улиците бяха почти пусти. Част от лампите бяха угасени. След този горещ ден хладният повей беше много приятен. Колски обаче почти не забеляза това.

— Естествено — обади се отново ротмистърът. — И вас сигурно ви е поканила в последния момент, за да спасява положението пред мен.

— Пред вас? — забеляза Колски. — Излиза, че тя е и ваша любовница.

Ротмистърът го погледна, като че ли Колски беше луд.

— Ах, но какво има пак — съвсем неохотно каза той. — Влюбен съм в нея несподелено. — Накрая той прихна някак странно и млъкна.

Наближаваха вече „Маршалковска“, когато ротмистърът се спря, заби показалец в лявото рамо на Колски и каза:

— Замисляли ли сте се някога над следната странна психологическа задача? Да кажем, имате любов е омъжена жена. Имате любов и край. Обикновено нещо. Вие отлично знаете, че по-рядко или по-често тя трябва да дарява мъжа си със своето благоволение. Срещате се, дявол да го вземе, с този мъж всеки ден и в края на краищата дори го обичате. Но колко различно изглежда всичко, когато същата тази омъжена жена има вземане-даване не само със съпруга си, но и още с някой друг! Тогава червата ви се преобръщат! Тогава сте готов да разкъсате тоя любовник на парчета! Какво е това, по дяволите? Откъде идва тая разлика?

Колски поклати глава.

— Не знам. Не разбирам от тия работи.

— Именно. Философите пишат там за разни неща, за някакви си там, господине, критики на чистия разум и на други финтифлюшки, които никога никому няма да бъдат полезни, вместо да се заемат с житейските проблеми. Ето това е. Не се бойте. След четири седмици ще свършат маневрите и не пожелавам на тоя вонящ пор да го сваря във Варшава. А вие сте екстра човек! Честна дума. Като се върна във Варшава, трябва по-често да се срещаме. Играете ли бридж?

— Много слабо.

— Е, ще се понаучите. А сега довиждане, че ще изпусна влака. Привет!

Колски тръгна към къщи. Имаше усещането като че ли се е топил в блато. Но, чудо на чудесата, тежестта на неговите обвинения не беше насочена против Нина. Струваше му се, че тя е толкова дребно и плитко същество, че не беше възможно от нея да бъде търсена отговорност за постъпките й, както от всички нормални хора. Нито да бъде търсена отговорност, нито да бъде наказана. Нейното наказание би било също такава безсмислица, както например да малтретираш куче или котка, защото са изяли парче месо, което не сме опазили.