Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

— Откъде се взеха тук тия английски живи мощи?

Колски леко сви рамене.

— Нямам понятие. За пръв път го виждам.

Винаги бдителната Нина все пак чу и обясни:

— Мистър Хау е в Полша като турист. Той е много мил младеж, въпреки че малко маниерничи.

Корсак леко сви вежди.

— Да, с много маниерност той непочтително се занася с вас.

— Ах, що за израз, господин ротмистър.

И добави на английски:

— Господин ротмистърът смята, че сте много безцеремонен, когато ме ухажвате.

— Вярно е — призна англичанинът, — безцеремонността е моята маска. Ако моето ухажване стигнеше степента на обожанието, каквото изпитвам към вас, щях да стана смешен за околните поради прекаленото си увлечение и преклонение.

Колски нищо не разбра. Той впрочем не допускаше, че в думите на англичанина се съдържа някакво обяснение, но начинът, по който младежът гледаше Нина, можеше да събуди сериозни опасения. Човек има право да гледа една жена така само когато с нея го свързват много тесни и много интимни връзки.

Кафето поднесоха в салона. Тук вече ротмистърът съвсем не прикриваше антипатията си към англичанина. Дори с Нина се държеше студено и с арогантна учтивост. Разговаряше само с Колски, разговаряше много сърдечно и с тази сърдечност сякаш искаше да подчертае разликата, която прави между него и останалата част от компанията. Колски беше приятно изненадан и все по-доброжелателно поглеждаше към мистър Хау.

Към единадесет Корсак стана с явното намерение да се сбогува с домакинята. От неговата вирната глава и от цялата му осанка лъхаше оскърбено достойнство.

— Останете — с необикновено топъл и мек тон му каза Нина. — Нали влакът ви заминава едва в дванадесет и половина.

— Много ви благодаря, но бих искал, да се видя още с някого. Имам да уреждам някои неща.

— Моля ви, останете, моля ви — повтори натъртено тя и така погледна Корсак, че кръв нахлу в главата на Колски, а младият англичанин демонстративно взе някакво списание от малката масичка до него и започна да го прелиства.

След дълго мълчание ротмистърът каза:

— Щом като вие желаете това…

Поддаде се. Седна и като се преструваше, че е в добро настроение, добави:

— Но искам да бъда възнаграден с чашка кафе.

— Ще я получите веднага — каза тя и стана, за да му напълни чашата.

У Колски всичко кипеше. Ако не скочи веднага, то беше само защото се страхуваше да не стане смешен. Сега обаче той успя да набележи всичко, целия сценарий на своето оттегляне. И така: ще си погледне часовника, ще каже: „Завиждам ви, господа, че вашите задължения не ви принуждават да напуснете тази толкова приятна компания, аз за съжаление трябва да отида в болницата. Какво да се прави — лекарска съдба“, после ще стане и ще се сбогува.

Успя да изпълни само първата точка от своята програма, защото когато извади часовника си, Нина се обърна към него с очарователна усмивка.

— Ах, драги докторе. Аз съвсем забравих. Съпругът ми изпрати днес някакви книжа във връзка с болницата и моли да ви ги предам. Струва ми се, че те са в кабинета върху бюрото. В син плик. Ще ги намерите ли?

Откъснат от своята програма, Колски се окашля и стана.

— Предполагам, че ще ги намеря.

Когато той изчезна зад вратата на салона, която водеше към кабинета, госпожа Добранецка се извини на господата на английски:

— Не съм съвсем сигурна, че ще ги намери. Струва ми се, че ги прибрах в някакво чекмедже. Моля да ме извините. Един момент.

Бързо прекоси салона. В кабинета завари Колски, който напразно търсеше по бюрото синия плик.

Тя измъчено и умолително протегна към него ръце.

— Не си отивай. Не ме оставяй сама е тях. Те и двамата са влюбени в мен и са способни да направят скандал.

Той я погледна сурово:

— Те в тебе, ти в тях, макар че наистина, признавам си, вече ми е трудно да кажа в кого си влюбена.

— Не знаеш в кого? — попита тя, премрежвайки очи.

Преди той да успее да се дръпне, Нина го прегърна през шията и го обсипа с целувки.

— Ето в кого… Ето в кого… Ето в кого… — повтаряше Нина е палещ шепот. — Исках да те накажа за твоето отвратително подозрение и да не ти се обаждам цяла седмица. Но аз съм само една слаба жена. Днес вече ти се обадих по телефона. А утре… утре ще дойда при теб по същото време… А сега, моля те, иди и се заеми някак си с тях. Та нали не мога да допусна в дома ми, в дома на моя мъж да стане скандал. Това ще ме компрометира. Сам разбираш. Аз имам право да те помоля за помощ. Помни, ти си единственият човек, когото мога да моля за помощ. Няма да ми откажеш, нали? Върви, върви при тях…