Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

— Да — потвърди Корсак. — Довиждане.

Той сложи небрежно ръка на козирката на спортната си шапка и изчезна в тълпата. След като помисли малко, Колски взе такси и каза да го закарат на гарата. Прегледа разписанието. Наистина ротмистърът можеше да казва истината. Преди петнадесет минути беше пристигнал влак от Лвов. Сега той вече нищо не разбираше.

Вечерта имаше голямо желание да се обади на Нина. Вместо това обаче позвъни в жилището на Корсак, за да провери дали си е вкъщи. Разбира, се, ако не беше у дома си, сигурно беше у Нина. Колко голямо беше учудването на Колски, когато чу от ординареца:

— Господин ротмистър Корсак не е във Варшава. Той е на маневри. Ще се върне след един месец.

Беше едно от двете. Или беше отседнал в хотел, или, тъй като криеше, че е във Варшава, беше забранил на ординареца си да издава това. Така или инак нещата трябваше да се изяснят. Не можеше повече да живее в несигурност. Бързо се преоблече и излезе от къщи. След пет минути вече беше на „Фраскати“ Позвъни.

Вратата отвори един лакей.

— Тук ли е госпожа Добранецка? — запита Колски.

— Не, няма я, господин докторе. Но скоро ще се върне. Може би ще я почакате. Тук вече чака господин Хау.

— Кой е той? — учуди се Колски, който никога не беше чувал това име.

— Мистър Хау. Англичанинът.

Действително в салона седеше много хубав, много блед младеж с преситено лице, с монокъл на лявото око. Като видя Колски, той стана, бавно поправи монокъла си, още по-бавно протегна ръка и изрече името си. Въобще целият беше au ralenti [71] Със забавен ритъм, забавени движения (фр.). — Б.пр. .

„Що за маймуна“ — помисли си Колски и констатира, че младежът е в смокинг.

— Днес времето е много горещо — каза му той учтиво.

Мистър Хау отговори, като изкриви единия ъгъл на устата си — нещо, което дори напомняше усмивка.

— I do not understand. I’m sorry… [72] Не разбирам. Извинете (англ.). — Б.пр.

Оказа се, че той не разбира нито дума на полски, нито на френски. Понеже и двамата знаеха немски много слабо, разговорът, който водиха в продължение на половин час, не можеше да се сметне нито за оживен, нито за интересен, като се има предвид и това, че просто нямаха какво да си кажат. Във всеки случай Колски разбра, че англичанинът е от един месец във Варшава и че завръщането му в родината зависи от някаква работа, заради която беше дошъл. Разбра също, че във Варшава мистър Хау не познава почти никого, освен госпожа Добранецка, с която бе имал честта да се запознае на френската Ривиера. И двамата изпитаха истинско облекчение, когато звънецът извести завръщането на домакинята.

Нина нито се изненада, нито се учуди на присъствието на Колски. Тя беше в такова отлично настроение, в каквото Колски не беше я виждал отдавна. При това изглеждаше най-малко с пет години по-млада. След като поздрави набързо и подхвърли няколко изречения на английски към преситения младеж, тя между другото се обърна към Колски.

— Надявам се, че добре сте се забавлявали, господа.

— Аз не знам английски — измърмори Колски.

— Ах, колко жалко. Моля да ме извините. Трябва да се преоблека.

С мила усмивка тя отправи още едно изречение на английски към мистър Джими и изчезна някъде из къщата, а господата сериозно споделиха, че тя е красива и очарователна.

Четвърт час по-късно Нина се появи в прекрасен вечерен тоалет и в същото време отвориха вратата към трапезарията. На масата имаше прибори за четирима души. Когато седнаха, Нина небрежно каза на полски:

— Твоите подозрения, о, чудо на чудесата, се реализират.

Да не би да си ясновидец? Тъкмо днес пристигна ротмистър Корсак. Обади се по телефона и аз го поканих на вечеря. Обадих се и на теб, въпреки че не предполагах, че ще искаш да играеш ролята на телохранител. Тъй като не те намерих, помолих мистър Хау да ми помогне.

Като каза това, Нина поднесе салатиерата на англичанина и заговори на английски. Колски не можа да превъзмогне впечатлението, че тази жена дума по дума повтаря на бледия глупак същото, като се възползуваше безочливо от положението, че те двамата не можеха да разговарят помежду си.

Дори и да беше така, госпожа Добранецка не можа дълго да се радва на своята игра, тъй като се появи Корсак, който отлично знаеше както английски, така и полски. Подозренията на Колски, че той живее в хотел, като че ли се потвърдиха, защото Корсак дойде облечен със същия спортен костюм, който носеше сутринта на площад „Наполеон“ Извини се за външния си вид и започна да се храни с вълчи апетит, като Нина и той взаимно се обстрелваха с духовитости. Той, изглежда, беше в отлично настроение, но след известно време Колски все пак забеляза, че ротмистърът поглежда към англичанина с явна антипатия. Рядко се обръщаше към него, на въпросите му отговаряше кратко, банално, без желание и това бе изписано върху лицето му. В един момент, когато мистър Хау разговаряше с Нина, ротмистърът измърмори на седналия до него Колски: