Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

— Само вижте. Без какъвто и да било натиск, тези хора показаха, че съвсем не са безразлични към проблемите на хигиената, че разбират своя обществен дълг и че искат да вървят напред. Ето, виждате ли, тези, които са се ангажирали, всичките почти са се подписали на листа с кръстчета, почти всичките са неграмотни. Те са непросветени, но жадуват светлина. Жадуват за напредък и всеки според възможностите си иска да допринесе нещо за него. Та нали нищо не ги е принудило да правят каквито и да било жертви, никаква наредба на властите, дори никакво задължение. Имайте предвид и това, че тук живеят предимно бедни хора. Той се засмя и добави:

— А най-голям номер направиха на Йемьол! Аз наистина много се забавлявам с него. Преструва се, сякаш нищо не е станало, а тази история явно го е изкарала от равновесие. Неговият цинизъм и скептицизъм изведнъж губят почва под краката си. Просто да не повярваш. Не успя да направи никаква заядлива забележка досега. Само мърмори под носа си.

— Не се безпокойте — засмя се Луця. — Бързо ще си възвърне красноречието. Нека само да посвикне с това ново за него положение. Но признавам си, господин професоре, че и аз не очаквах от страна на тези хора такава готовност да си направят тоя труд, въпреки че ги познавам по-добре от вас.

Професорът се възмути.

— Вие ги познавате по-добре от мен? Сигурно се шегувате? Само за няколко месеца!

Луця разбра, че направи гаф и каза:

— Разбира се, че се шегувам!

Всъщност съвсем не се шегуваше. Откакто беше дошла в този край, тя, съобразно с предварителните си планове, не се ограничаваше само с това да помага на професора, а много често отиваше на посещения в близките селища. Под най-различни предлози влизаше в къщите, запознаваше се с децата и с възрастните. Когато се налагаше, раздаваше лекарства, лекуваше дребни заболявания, превързваше занемарени рани. Но главното й занимание беше друго. Обясняваше на селянките значението на чистотата, уговаряше ги по-често да мият съдовете, да употребяват спално бельо, да се къпят, караше ги да отварят прозорците и да проветряват задушните стаи, обясняваше, че да се държат домашните животни и птици в къщата вредно за здравето както на хората, така и на животните. Понеже тя беше надарена със способността да влияе на обкръжението, селата, в които беше ходила по-често, постепенно придобиха по-добър вид. Разбира се, фактът, че Луця беше асистентка на Вилчур, не беше без значение и тя действуваше някак си в сиянието на неговия авторитет. Във всеки случай доста бързо спечели доверието и благоразположението на хората от околните селища.

Често се обръщаха към нея за съвет по най-различни въпроси, които нямаха нищо общо с професията й. И, разбира се, тя имаше право да твърди, че по-добре от него познава местните жители.

Затова не без основание сега му каза:

— Знаете ли, господин професоре, не трябва да се възлагат големи надежди на това, че постъпката на тези хора ще бъде последвана на много места. Освен ако из страната не се пръснат няколко хиляди професори Вилчур.

— Нали казах, че някои лекари непременно ще отидат по селата.

— Да — възрази тя, — но тук става дума не за какъвто и да е лекар, а за човек, към когото хората ще се отнасят с пиетет, с какъвто се отнасят към вас.

— Лъжете се, госпожице Канска. Тук моята личност играе второстепенна роля. Инициативата не беше моя, нито пък съм ги убеждавал да строят болницата. Сами го измислиха, решиха и организираха. Аз и пръста си не съм помръднал.

— Но те започнаха всичко това, единствено защото вие сте тук, защото ви смятат за свой голям благодетел, вярват ви безгранично и искат да улеснят работата ви. Вие дори не си давате сметка на какво огромно признание се радвате сред тях. Не само на признание, но и на почит, преклонение.

Вилчур махна с ръка.

— Преувеличавате. Не трябва да преувеличавате, госпожице.

— Не преувеличавам. Ако не беше така, както казвам, те нямаше да идват при вас като евреи при равин с молба да разрешавате споровете им, да бъдете посредник, да усмирявате непокорните или да призовавате към благоразумие онези техни близки, които искат да направят нещо лошо. И вие, господин професоре, не трябва да принизявате вашата роля и значение за тях. Не трябва да им отнемете вярата, че самото провидение ви е изпратило. Тази вяра е съзидателна и полезна.

— Но не е основателна — прекъсна я Вилчур. — С нищо не е обоснована.

Луця гледаше мълчаливо пред себе си и след малко тихо се обади: