Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

Най-разтревожен от маневрите на баща си беше Васил. Кой знае защо му дойде наум, че това се отнася за него, че баща му прави тия тайнствени пътешествия, за да търси бъдещата си снаха. По най-различни съображения Васил беше предварително убеден, че изборът на баща му няма да му е по вкуса. Още от дете обаче беше отгледан под ръководството на Прокоп, ръководство твърдо, силно и неотстъпчиво, така че просто не можеше да си представи да окаже някакъв силен отпор срещу волята на баща му. Тук можеше да помогне единствено, ако някой уговореше Прокоп, и то ако го уговореше някой, чието мнение баща му би пожелал да вземе предвид.

В резултат на всички тези тревоги една вечер, когато болните се разотидоха, той почука на вратата на пристройката. Вилчур беше зает, тъкмо подреждаше различните лекарски инструменти. Йемьол слагаше на лавиците шишета и буркани.

— Е, какво ще кажеш, Василе? Как върви, много ли смля днес? — запита Вилчур.

— Ами, не много. Така е преди жътва. Преди жътва има по-малко зърно, затова и болните са повече. Болестта по-лесно се хваща за гладния.

Настъпи мълчание.

— Седни, Василе! — каза Вилчур. — Сигурно си дошъл при мен по работа.

— Да е работа, не е работа. — Васил се почеса зад ухото. — Ами, ще ми се да поговорим, да поискам съвет.

— Съвет? — Вилчур го погледна. — За какво мога да те посъветвам?

Васил хвърли поглед към Йемьол и оглеждайки се, каза:

— Такива поверителни работи…

Вилчур се усмихна.

— Е, добре. Сега свършвам и ще отидем край гората. Трябва да видя дали е цъфнала мащерката. По пътя ще поприказваме.

Йемьол се обади с привидно безразличие:

— Аз с удоволствие ще ви правя компания. Обичам мащерката и поверителните работи. Тук нямам вече работа.

Той направи пауза и добави:

— Наистина днес трябваше да направя отвара от тия валерианови корени, но някакъв пияница е изпил целия спирт и вкъщи нима нито капка, затова ще дойда с вас.

Васил се окашля.

— Хм. Мама има там още половин бутилка спирт.

— Има? — заинтересува се Йемьол. — Какви времена, когато дори майките имат вместо мляко спирт. Но как, драги мой Рох Ковалски, ще получа от твоята уважаема майка тая течност? Тя е много неотзивчива жена и е готова да ме заподозре в някакви лични интереси към тия картофи в течно състояние. Мога ли да се доверя на твоята сръчност, младежо, и да ти поверя функцията на пренасянето на въпросната бутилка.

Васил го погледна колебливо.

— Каквото не мога, не мога. Но да ви я донеса, мога.

— Тогава побързай. Какво чакаш още? Не виждаш ли как времето изтича в клепсидрата на сегашното? Time is money. [60] Времето е пари (англ.). — Б.пр.

Когато Васил излезе, Йемьол все още продължаваше:

— От твоето мълчание, цезарю, може да се предположи, че осъждаш моята постъпка. Предпочиташ, разбира се, да бях напоил с алкохол тези мизерни коренчета. Ето каква е твоята хуманност! От една страна, radix Valerianae [61] Валерианови корени (лат.). — Б.пр. , от друга — homo sapiens serenissimus rex naturae [62] Блестящ цар на природата (лат.). — Б.пр. ! И ти избираш корените. Разбира се, че корените. И с каква цел? За Да поим с тази тинктура селяндурите, пейзаните, кметовете, които и без това са с притъпени нерви.

— Невинаги — възрази Вилчур.

— Винаги, махараджа. Наблюдавам ги от дълго време. Те са творения с чувствителност на амеби. Режеш им разни крайници, зашиваш им коремите, дупчиш им епидермата, а те — нито гък.

— Тежкият труд от детство ги е научил да търпят и да издържат на болка — каза Вилчур. — Приятелю, трябва да имаш предвид, че селските деца, още когато са по на няколко години, не стоят без работа. Често един такъв дребен малчуган може да носи товар, с какъвто ти не би отишъл надалеч. Ходят боси по стърнищата и по камъните. Привикват с горещините, със студовете и с лапавицата. Всичко това закалява.

— И притъпява, притъпява чувствителността, милорд. И не само физическата. Замислял ли си се някога, достопочтени Ескулап, над проблема за възприемането на явленията?… Това е проблемът за размерите на света. Размерите и богатствата. От какво се състои например светът на троскота, на обикновения троскот, който расте тук, под прозореца? Отвътре е повече или по-малко сочен, съдържа известни количества хранителни соли и вода, както и въздух плюс светлина. Това е всичко. Може да добавим също и момента на епилога: муцуната на кравата и няколко движения на долната й челюст. А сега виж какъв е твоят свят. Още в самите реални — lembarras dc richesse [63] Бремето на изобилието (фр.). — Б.пр. багри, звуци, изтънченост на вкуса и обонянието. Усет за движение, температура, положение по отношение на центъра на земята и осезанието, подпомагано от зрението — значи и форми! Освен това съзнание за време, пространство, промяна на околната среда, без да смятаме вече нуждите на троскота: глада, насищането, въздуха и светлината. С една дума — троскот плюс безкрайност. Безкрайност, разбира се, в перспективата на троскота. Ами целият духовен живот? Външният и вътрешният? Тук вече дори в перспективата на хората можем да говорим само за безкрайност. И така, маестро, има градация. Нали няма да оспорваш факта, че при теб и при Васил или пък при мен и теб способността за наблюдаване на явленията не е една и съща. Не се обиждай, darling, но моят свят в сравнение с твоя е толкова по-голям, колкото галактиката в сравнение с метеорита, или, ако искаш, колкото земното кълбо в сравнение с главичката на топлийка. Как да се оцени стойността на обикновения селяндурски мир? Къде да му намерим мястото върху дистанцията между троскота и мен?…