Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

— Освен полицията — измърмори Юзеф.

Йемьол чу тази забележка. Вдигна показалец и каза на прислужника:

— О, невежество. Млекопитаещо всеядно животно е обусловена от плътта мисъл. Ти никога няма да намериш бъчвата на Диоген. Ти никога няма да се издигнеш на дирижабъла на своя дух над своето туловище. Odi profanum vulgus [35] Ненавиждам непосветената тълпа (лат.). — Б.пр. . Разбира се, че често и с удоволствие лежа в затвора, но моят дух нищо не губи от свободата си. Spiritus flat ubi vult [36] Духът отлита там, където желае (лат.). — Б.пр. . Дори тогава, когато липсва спирт. Налей ми още и се отдалечи, защото тленното у тебе ми засланя перспективата на вечното.

Вилчур кимна:

— Юзеф, можеш да се оттеглиш.

Юзеф незабавно се възползва от разрешението, но не преди да заключи всички стаи, гардероби и бюфети по пътя към кухнята. Този Шекспир не му вдъхваше никакво доверие. Дори бе склонен да допуска, че може би е най-добре незабавно да позвъни в участъка и дълго не успя да заспи, размишлявайки дали не бе направил грешка, като остави професора насаме с този отвратителен човек.

— Да, цезаре — говореше в това време Йемьол, като размахваше под носа си току-що изпразнената чаша. — Да, цезаре. Ето, отново виждам, че не си в най-добрата си форма. Тогава, доколкото не ме лъже гениалната ми памет, някаква жена ти беше разкъсала сърцето. Послушай ме, прати всички жени, всичките — от най-старите вещици до най-младите пансионерки — по дяволите, прати на дяволите това, което си е тяхно. Това са дяволските периметри. Да ги вземат до една мътните! За какво ще се интересува един интелигентен човек от такива създания, ограничени и тесногръди от главата до петите? С ограничени мозъци и тесни обувки. А по средата корем и всичките там детеродни органи. Какво удовлетворение може да изпита човек, като притиска устните си, повтарям, до изрисувания устен отвор на същества, лишени от съвест, с кокоше мозъче и животински инстинкт. Това не са занимания за почтен човек. Не си избрал хубав сюжет за трагедия.

Професор Вилчур едва се усмихна.

— Лъжеш се. Няма никаква трагедия. Не изживявам никаква трагедия.

Йемьол присви едното си око, а другото, цялото кървясало, впи в лицето на Вилчур.

— Все пак измъчва те някакво огорчение, darling. Лошо играя тенис, не съм много добър боксьор, сигурно не пея много добре, а още по-лошо свиря на орган, но съм направо великолепен психолог. Не те карам да се изповядваш. Едно от най-досадните неща на света е да изслушваш чуждите грехове. Този път ще ти окажа благоволение. Да знаеш какъв човек съм, защото ти, графе, трябва да знаеш и това, че аз съм единственият човек на този свят, пред когото можеш спокойно да се разкриеш, без да се страхуваш, че ще се натъкнеш на ирония и съчувствие. Schadenfreude [37] Злорадство (нем.). — Б.пр. или някаква подобна мерзост. Ще бъда индиферентен като стена. Аз съм изнамерен заради това, макар че евреите още преди няколко хиляди години са изнамерили своята стена на плача. Приседни тук, рави, в моето подножие, и плачи. Какво ще оплакваш, amigo? Деца, вдовици, сираци и служебни неуспехи, борсов крах или мировата скръб.

Вилчур поклати глава.

— Хората… Хората… Лошите хора!…

Йемьол избухна в смях.

— Христофор Колумб! Открил Америка! О, Нютън! О, Коперник! Откривателю на нови истини! Що за открития, що за наблюдения! Уважаемият съдник е забелязал, че хората са лоши. А какви трябва да бъдат? На тебе ти се иска, маестро, да ги превърнеш в хор от ангели! Малко ще се поизмъчиш. Ще трябва да ги стерилизираш, за да ги предпазиш от всичко, което е съдържание на живота. Ти си хирург — направи три ампутации: ампутация на джоба, ампутация на стомаха, е, и така нататък. Тогава хората ще станат като овчици. Лоши хора. Но няма други хора. Те са или тлъсти говеда, които бдят над плячката си, или бесни кучета, които прегризват гърлото. Други няма.

Йемьол стана и удряйки по масата с юмрук, извика във внезапен пристъп на ярост:

— Няма, няма, няма!

— Приятелю, не споделям твоя песимизъм — спокойно отговори Вилчур. — Аз самият познавам други.

— На Марс? На Луната? На коя планета? — кресна Йемьол.

— На нашата. На земята.

— А, така ли? — саркастично се засмя Йемьол, изведнъж се успокои и запита с делови тон:

— Уважаеми господине, може ли да ми дадете адреса?

Вилчур подпря с ръка брадата си.

— Би трябвало да ти дам много такива адреси. Има много добри хора.

— В такъв случай значи те се укриват чудесно. Е, пия за твое здраве, свети Франциск. За твое здраве.